Балканите-Текущи събития 11

В повечето случаи на Балканите се води политика въз основа на колективните права, а не на индивидуалните права на фона на националистическа реторика. В някои случаи национализмът играе положителна роля за обединяването на хората, но наред с това в страни като балканските, които са многоетнични национализмът се превръща предимно в отчуждаващ и и дискриминоционен елемент.

 Многоетничните общества понякога може да поощрят толерантността, сътрудничеството и компромиса, но за обезпечаването на подобно положение властта не трябва да бъде под монопола на нито една от етническите групи в  страната и да не установява хегемония над другите етнически общности. Титовска Югославия се разпадна именно поради факта, че една единствена нация бе установила хемония над останалите нации.

Трудно е създаването на демократични учреждения без да съществува политическа култура вземаща за основа ценности като толерантността, сътрудничеството и компромиса. Деийтънският мирен договор постави основите за създаването на демократични учреждения в Босна и Херцеговина, планът на Марти Ахтисаари в Косово, а Охридския рамков договор в Македония. Наред с това обаче тази институционална инфраструктура и политическата култура трябва да бъдат в унисон. В страните от Западните Балкани обаче някои политици правят разграничението „ние” и „те” и целта им е пораждането на голямо отчуждение между отделните общности. В една подобна обстановка демократичните учреждения не са в състояние да бъдат приобщаващи.

 Балканите се нуждаят от още много време за пълното преодоляване на горчивия опит от 90те години на ХХ век. Наред с това обаче няма нужда да се чака за развитието на обединяваща политическа култура. След като политиците на Балканите прояват политическа воля в тази насока с времето ще бъде сложен край на националистическата реторика.

За съжаление обаче част от политическите лидери в страните от Западните Балкани правят точно противното и не полагат усилия за забряването на събитията случили се през 90 те години на ХХ век. Именно поради това националистическата реторика надделява и се полагат усилия за продължаването на етническото разцепление. Изборните кампании в региона са открит показател как политиците се възползват от съществуващото етническо разцепление.

От друга страна медийните източници са поддръжници на определена политическа партия и правят пропаганда в нейно име.

Поради всичко това е обнадеждаващ факта, че през последните няколко години страните от Западните Балкани се опитват да укрепят институционалните си отношения с ЕС. Още от самото начало целта за членство в ЕС спомогна за реформирането на държавните структури и икономиките на балканските страни, укрепването на демокрациите и за повишаването на ефективността на публичните институции. Мястото на международните полицейски и военни мисии от 90те години на ХХ век в Македония, Босна и Херцеговина и Косово бе заето от различни мисии на ЕС.

В днешно време ЕС също играе важна роля за разрешаването на проблемите в региона. Например ЕС продължава да нормализира отношенията между Сърбия и Косово. За съжаление обаче Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС все още не е толкова развита за да успее да предолее основните източници на напрежение на Балканите. Например кризата с бежанците показа, че ЕС се затруднява да заема обща позиция срещу проблемите и че между отделните страни членки съществуват сериозни разногласия.

Поради проблемите, пред които е изправен ЕС през последно време политиката за разширяването на Съюза не е сред най-приоритетните въпроси. Подкрепата на гражданите на ЕС за евентуална нова вълна на разширяване все повече намалява. Без значение развоя на събитията в Брюксел, страните от Западните Балкани трябва да продължават реформите изисквани от ЕС.

По пътя за членството в ЕС страните от Западните Балкани трябва да положат усилия да си изградят нов облик. Балканите трябва да си изградят имидж на регион борещ се срещу корупцията, укрепващ публичните институции, притегателен център за чуждестранните инвестиции и интересуващ се от житейския стандарт на гражданите. Казано с други думи страните от Западните Балкани трябва да покажат, че разширяването на ЕС не е част от проблема, а част от разрешението. Единственно членството в ЕС ще съдейства за трайното прочистване на региона от проблемите.

Предложихме ви коментара на доктор по политическите и икономически науки Ерхан Тюрбедар...