През призмата на Турция 43

       През изминалите дни между Анкара и Багдад се изживя напрежение поради турското военно присъствие в Ирак и ролята, която трябва да поеме в операцията в Мосул. В настоящия момент става ясно, че страните промениха позициите си. Това на свой ред създаде основа на компромис. Според последното положение турските военнослужещи няма да влизат в Мосул. Багдад на свой ред няма да създава проблем във връзка с присъствието на Турция в областта. Освен това според изявлението на  иракския премиер Хайдар Ал Абади и милициите на Хашди Шаби предизвикващи реакциите на сунитското население няма да влизат в Мосул. Наред с това бе прието участието на милициите Хашди Ватини обучени от Турция и съставени от населението на провинция Мосул.

От друга страна бяха започнати насрещни посещения между Турция и Ирак. Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм съобщи, че е било взето решение турските самолети да оказват подкрепа за операцията в Мосул. Турция бе поканена за участие и в срещата за Мосул в Париж.

Някои среди напълно умишлено коментираха погрешно реакциите на Турция целящи да не остане извън операцията в Мосул. Положението няма нищо общо с твърденията, че Турция като наследник на Османската държава се опитва да установи хегемония над областта.

Невъзможно е Турция да следи безучастно гражданските войни в Ирак и Сирия както от хуманна гледна точка така и от глредна точка на сигурността. Поради факта, че притежава дълги граници с тези страни Турция се чувства длъжна да заеме позиция по въпроса в името на своето бъдеще. Именно това подтиква Турция да участва в операцията в Мосул. Трябва да се приеме, че Мосул е с голямо значение от гледна точка на Турция. Анкара напълно основателно се безпокои за евентуалния вакуум във властта, която може да се появи след операцията в Мосул. От гледна точка на Турция е много важно коя ще бъде силата, която ще отговаря за управлението и сигурността в Мосул. Освен това е невозможно Турция да продължи да заема пасивната позиция срещу вероятността от създаването на нова сфера на действие на терористичната организация ПКК, която стои в основата с пробелмите със сигурността в Турция от 80те години на 20 век.

Следователно Турция е обезпокоена от факта, че ПКК създаде военно правителство в град Синджар намиращ се западно от Мосул. Терористичната организация се опитва мобилизирайки местното население на Синджар да създаде зона на влияние простираща се от Ирак до контролираните от ПЙД територии в Сирия. Основното безпокойство на Турция е запълването на евентуалния вакуум във властта в Ирак от терористични организации по подобие на ПКК и ДАЕШ. Градският център на Синджар бе освободен от терористичната организация ДАЕШ, но Багдад все още не съума да установи контрол над тази област. Турция вземайки предвид събитията, на които станаха сцена другите населени места след като бяха освободени от ДАЕШ не иска в Мосул да се случи подобно нещо. Турция иска съхраняването на социалната структура и политическата стабилност в Мосул. Отрицателното влияние на погрешните и репресивни приложения от периода на Нури Ал Малики върху сунитите облагодетелстваха разрастването на влиянието на ДАЕШ в редица градове в това число и в Мосул. Именно заради това Турция не намира за правилно влизането на Хашди Шаби в Мосул, тъй като това ще задълбочи още повече съществуващите проблеми. Новите сблъсъци на етническа и сектантска основа  в Мосул ще втежнят още повече съществуващите проблеми в Ирак и региона.

Другият въпрос, който прави операцията в Мосул от голямо значение е разрастващото се влияние на Иран в Ирак и влиянието на това положение върху политиките на багдатската администрация. Това положение подтиква Анкара да предприема стъпки за запазването на равновесието в региона. В резултат на общите безпокойства на Турция- регионалната кюрдска администрация и арабите сунити се създаде нова основа на партньорство.

За съжаление поради погрешните американски политики след окупацията на Ирак през 2003та година конфликтът между сунити и шиити се задълбочи още повече. При това положение е с голямо значение, кой ще „спаси“ Мосул. Именно заради това трябваше да се вземе предвид стореното от радикалните милиции на Хашди Шаби в другите градове. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган бе много прав да акцентира на тази действителност.

Хашди Шаби на няколко пъти дойде на дневен ред с нападенията си срещу цивилното население напускащо градовете обсаждани за да бъдат спасени от ДАЕШ. В доклада оповестен на 9ти юни от Комитета за мониторинг на човешките права се отбелязва, че Хашди Шаби са виновни за извънсъдебни екзекуции, изтезания, отвличания и обезобразени трупове. На 18ти юли „Амнести Интернешънъл“ публикува подробен доклад от 70 страници обвиняващ шиитските милиции във военни престъпления.

Прогонването на ДАЕШ от Мосул ще бъде важен военен успех, но това не е достатъчно. Мярката за успеха в Мосул трябва да бъде политическа. Както спасяването на Фелуджа от ДАИШ не бе спасение в истинския смисъл на думата това е валидно и за мнозинството от населението на Мосул.

В тези рамки за да може населението на Мосул да се чувства в сигурност след спасяването на града отговорността за сигурността трябва да бъде предадена на местните сили за сигурност. Изпитанието пред което са изправени иракското централно правителство и съюзниците им не се състои  само в спасяването на Мосул. Те трябва да направят това, което все още не успяха да сторят от 2003та година насам. За тази цел първо трябва да спечелят доверието на населението на Мосул.