Балканите-Текущи събития 39

Мнозинството от босненските сърби подкрепи честването на Деня на Република Сръбска в Босна и Херцеговина (БиХ). На референдума състоял се на 25ти септември, неделя избирателите трябваше да отговорят на въпроса „Подкрепяте ли честването на 9 януари за Ден на Република Сръбска?“ На тази дата през 1992 година сръбската територия бе отделена от Босна и Херцеговина. Всъщност обаче на 26ти ноември 2015та година Конституционният съд на БиХ бе забранил честването на 9ти януари като празник от Република Сръбска с довода, че е в разрез с конституцията на страната. Освен това на 17ти септември 2016та година Конституционният съд на БиХ оповести, че въпросния референдум е незаконен. Нито тези решения нито пък реакциите на международната общественост не успяха да накарат лидера на босненските сърби Милорад Додик да се откаже от решението за провеждането на референдум.

         На 2ри октомври 2016та година в БиХ ще се проведат избори за местни органи на властта. Седмица преди изборите президентът  на Република Сръбска Милорад Додик изпита потребността да запита народа как трябва да се чества датата 9ти януари, на която през 1992ра година бе приета декларацията за учредяването на Република Сръбска. Додик потъпквайки решенията на Конституционния съд на БиХ и без да взема под внимание предупрежденията отправени от Офиса на върховното представителство, ЕС и САЩ напълно съзнателно ескалира политическото напрежение в страната. Целта на Додик бе печеленето на подкрепа срещу постоянно засилващата се опозиция по един деликатен въпрос като национален празник. При това положение и опозиционните политически партии на Република Сръбска останаха принудени да гласуват на референдума.

         Реакциите срещу референдума бяха толкова големи, че дори и белградската администрация оказваща подкрепа за Додик бе принудена да оповести, че това решение е погрешно. Единственно Москва избра да застане до Додик посредством посолството си в БиХ. По този начин Москва, която през последните няколко години отправя предизвикателство към западните страни продължи тази своя позиция срещу Запада и позволи създаването на подобно политическо земетресение в БиХ. 

         Додик не се задоволи само с победата от референдума, но изпита поторебността да окачестви в речта си след референдума Република Сръбска като отделна държава. Това положение предизвика възторг сред сръбските националисти и гняв сред бошняшките националисти. Що се отнася до босненските политици те искат държавната прокуратура да започне процес срещу лицата организирали референдума в Република Сръбска с довода, че са потъкали решенията на Конституционния съд на БиХ. Всъщност обаче открито се вижда, че при новосъздалите се политически условия санкциите наложени от държавните учреждения ще останат ограничени. Всеизвестна истина е че учреждения в ентитетите на БиХ са много по-влиятелни от учрежденията на държавно ниво.

         Дискусиите във връзка с референдума състоял се на 25ти септември за пореден път извадиха на преден план два важни истини. На първо място в периода след войната въпреки че бе постигнато съществено подобрение в етническите отношения в БиХ то от друга страна продължават проблемите и различията в становищата на отделните етнически групи относно бъдещето на страната. Обществото на БиХ оформено според етническите различия няма общо становище по въпроса кои са ценностите на държавата и обществото. Най-големите виновници за това положение са политическите лидери водещи политика на етническа основа и медийните източници намиращи се под техен контрол.

         Офисът на върховното представителство, което в миналото имаше голям принос по въпроси като съхраняването на мира в Босна, за преодоляването на етническото напрежение и завръщането на бежанците вече напълно загуби своята функционалност. Това е втората истина, която излезе на преден план благодарение на въпросния референдум. През последните години върховният представител, който има правото да снема от длъжност държавните служители, които не спазват законовите задължения и Дейтънския мирен договор, предпочита да си стои символично в своя офис в Сараево. Това положение всъщност показва, че международната общественост вече не иска да се бърка във вътрешната политика на БиХ. От друга страна международната общественост няма да позволи обхващането на БиХ от нов хаос и криза. Именно заради това политиците в БиХ трябва да задълбочат диалога и да полагат усилия за приемането на разрешения съблюдаващи интересите на всички етнически общности. В противен случай страната ще остане разпокъсана, а това не е в интерес на никой.