През призмата на Турция 23

          Миналата седмица се проведе 10тия конгрес на консервативна политическа партия Ан Нахда в Тунис. Този конгрес бе с голямо значение както от гледна точка на историята на движението, а така също и от гледна точка на политическата история на Тунис. На този конгрес бе взето решение за превръщането на Ан Нахда от ислямистко движение в мюсюлманска демократична партия.

         Това решение на Ан Нахда предизвика различни реакции. Западните медии и идейните учреждения възприеха това решение като изчерпване на ислямизма, а ислямистите като затвърждаване. Някои ислямистки писатели разкритикуваха това решение на Ан Нахда и според тях то представлява отклонение от маршрута на движението.

         За да бъде направена реалистична преценка на положението е необходимо въпроса да бъде разгледан от три отделни аспекта: политическото възприятие за исляма в международната система, възприятието за политическия ислям в светлината на близкоизточния баланс и от гледна точка на вътрешните динамики на Тунис. След края на Студената война и разпадането на Съветската система политическия ислям или ислямизма зае мястото на комунизма. Главно след атентатите от 11ти септември това положение стана още по-очебийно.

         Тежкото поражение на Египет и Сирия по време на арабско-израелската война от 1967 година стана причина за избухването на криза с легитимността на социалистическия арабски национализъм. Вакуума образуван от тази криза бе запълнен от ислямистките движения.

Най-защитаваната теза бе че авторитарните режими в региона са належащи от гледна точка на националните интереси на западните страни. Политическото и психологично въздействие на иранската революция от 1979та година затвърди тази политическа изгода. Иранската революция стана причина за изживяването на нова Студена война в региона. Напрежението между Иран и САЩ още повече изостри позицията заемана от авторитарните консервативни режими срешу политическия ислямизъм. Успехът на ислямистките партии в свободните избори състояли се в региона след Арабската пролет придадоха още по-голям хаос в съществуващото положение. Изборната победа на Мюсюлмански братя в Египет доведе със себе си както идеологични проблеми  така и проблеми с популярната легитимност. Превратът в Египет и гражданската война в Либия са резултат от оказаните намеси вследствие на това възприятие за заплаха. При тези условия движението Ан Нахда в Тунис се почувства в заплаха.

         Друг въпрос, над който трябва да се стои от регионална гледна точка е възползването на терористичните организации от дестабилността в региона. ДЕАШ и Ал Кайда установиха контрол над определени областти в размирните страни в региона.

         Тунис е страна, която преди Арабската пролет бе излязла на преден план с радикалните си секуларни приложения. Победител в първите свободни избори в Тунис състояли се след като сваления държавен глава Зейнел Абидин Бин Али напусна страната бе Ан Нахда, която състави коалиционно правителство с две секуларни партии. В процеса на подготовката на новата конституция на страната Ан Нахда прояви максимална деликатност към исканията на секуларното общество. Въпреки всичко това секуларните среди в страната се насочиха към разрешения подобни на тези, които бяха приложени в Египет. В общите парламентарни избори състояли се в края на 2014та година Ан Нахда загуби подкрепа и се нареди на второ място. Въпреки, че не се включи в управляващата коалиция това не доведе до намаляване на заплахите срещу Ан Нахда. Проблемите в състава на управляващата партия доведоха до откъсването на голяма част от членовете й, което превърна Ан Нахда отново в най-голямата група в парламента. Наред с това обаче Ан Нахда предпочете да остане малкия партньор на управляващата коалиция.

         Сериозните икономически проблеми в Тунис са важен фактор на дестабилност. Обществените протести диктувани от икономическите проблеми предоставят възможност за връщане към авторитарния режим.  При условие, че отново бъде установен авторитарен режим най-голямата жертва без съмнение ще бъде Ан Нахда. Именно при тези условия властта не е приоритет за Ан Нахда.

         С решението взето по време на 10тия конгрес Ан Нахда цели да покаже, че без нея кораба ще потъне. Ан Нахда изостави мисията си на социално и религиозно движение и се насочи към професионалната политика. Тоест според Ан Нахда при съществуващите условия в Тунис, професионалната политика е възможна след завършването на процеса на секуларизация.