Дневникът на капитана 39

Продължаваме да разходката ни в Бейкоз в анадолската част на Истанбул. Бейкоз е зелено и спокойно място, което се намира на много кратко разстояние от центъра на града. Всъщност това е място, което е в града, но те кара да се чувстваш сакаш си далеч от града. Наричам такива места вълшебни, защото те карат да забравим, че сме в границите на големия град и изведнъж пренесят душите ни в друго време и друго пространство.

На историческата сцена понякога се налага отделни общности да напуснат домовете си, близките си и дори родината си и да започнат нов живот на ново място, в нова страна. Това понякога се случва, в резултат на преследване поради приемане на нова религия, понякога по време на войни, понякога поради нелогични политики. В Бейкоз има такова място, което има доста интересна история. Нека закотвим „Гезгин“ на кея на Бейкоз и да започнем разходката ни на това интересно място, Полонезкьой, което е основано от поляци. Полонезкьой, това красиво природно кътче, днес е природен парк, обхващащ много голяма площ. По пътя ще ви разкажа историята на Полонозкьой. Сега е време да тръгнем на път.

Преход

Преди разходката ни бих искала да ви запозная с историята на Полонезкьой. Към края на 18 век териториите на Полша се поделят между Русия, Австрия и Прусия. Поляците, които не приемат това  въстават, но са изправени пред груба намеса. И в крайна сметка  остават принудени да мигрират. Повечето поляци отиват в европейски градове. Някои от тях намират убежище в Османската империя и продължават борбата на Полша за независимост в османските земи. Тук е купуват село и първоначално се заселват дванадесет души. След това селото става дом за бежанците идващи от Полша. Това село тогава било известно като Адампол, а днес се казва Полонезкьой. Османската империя оставя управлението на селото на поляците и това място в османските земи става първото село, създадено извън границите на Полша. Селото се превръща в нова родина за поляците, търсещи убежище. Световноизвестното турско сопрано Лейла Генчер е родена в Полонезкьой. В Полонезкьой пребивават и известния пианист Франц Лист, писателя Гюстав Флобер, полския президент Лех Валенса и полския президент Александър Квашневски.

Сигурна съм, че вие също се впечатлихте от поразителната история на Полонезкьой. А сега нека разгледаме по-отблизо Полонезкьой.

На входа на селото ни посреща църквата Богородица. Църквата е  построена на мястото на първата църква построена в Полонезкьой след като се срутва при земетресението. Църквата е използвана като щаб на турската армия по време на Първата световна война. Днес в църквата се организират фестивали и различни мероприятия.

Продължаваме към Дома-музей на Зофия Ризи, символ на полско-турското приятелство. Това една от най-важните къщи за своя период, защото ни запознава с полските традиции, заради своята богата библиотека и важни картини. Тази типична полска селска къща и днес посреща посетители без да е загубила нищо от своята красота и оригиналност. Нека влезем вътре и да разгледаме снимките и документите даващи представа за историята на селото.

Нека посетим и изложбата на дърворезбени скулптури зад площада на селото и арт центъра, където се изработват цветните стъклени мъниста, а останалото оставям на вас. Можете да изберете някоя от пешеходните или велосипедните пътеки и да се разходите сред прекрасната природа.

Днес посетихме Полонезкьой, за ​​който повечето хора не знаят, че е създаден от поляци потърсили убежище в Османската империя.