Политически анализ 64

В разгара на продължаващата израелска агресия в Газа ежедневно хиляди цивилни губят живота си. Това е придружено от брутално убийство на бебета и деца, клане на бременни жени и техните неродени деца и атаки срещу линейки. От една страна има сериозни проблеми с основните услуги като водоснабдяването, електроснабдяването, горивото и достъпа до интернет, а от друга страна болниците, училищата и бежанските лагери са цел на бомбардировки. Десетки хиляди невъоръжени палестинци остават принудени да напуснат домовете си, а жителите на Западния бряг са масово задържани от израелските войници. Еврейските заселници извършват терористични актове срещу невъоръжени палестинци, а израелските войници слагат белезници с номера на глезените на задържаните имитирайки нацисткото отношение към евреите.

Предлагаме ви коментара на Мурат Йешилташ, директор на проучванията в областта на външната политика в мозъчния тръст Seta...

Това брутално и продължително клане и геноцид, на които сме свидетели през последните 40 дни, се рационализира сякаш Израел упражнява правото си на самозащита. Докато израелският премиер Бенямин Нетаняху въвежда в действие реториката на войната, основаваща се на религиозното превъзходство на евреите, теополитическите дискурси намират сериозен отговор във Вашингтон.

На фона на всичко това значителна част от западните страни, главно САЩ, не само мълчат, но и оказват значителна подкрепа на това, което Израел определя като право на самоотбрана. Западните медии съобщават за зверствата с очевидно пристрастие. Бебетата, децата и жените, убити в Газа, са етикетирани като „мъртви“, а убитите в Израел се определят като „убити“. Тези двойни стандарти, лицемерието и доминиращият дискурс, легитимиращ действията на Израел, са ясни индикатори, че за Израел е създадено „извънредно положение“ в международната общност.

Този изключителен статут признат на Израел, разкрива, че отражението на кланетата в Газа надхвърля геополитическите резултати. Събитията, които продължават вече 40 дни, подчертават т. нар. прогресираща празнота на съвременната международна система. Жестокостта на войната, на която сме свидетели, е ясен знак за всеобхватната ерозия на западната нормативна хегемония.

Съвременната международна система не е изградена единствено върху материална сила; В същото време със създаването на ООН през 1945 година бе направен опит за изграждане на основаващ се на правила международен порядък. Със създадените международни организации и поставени правила, държавите се ангажираха да предотвратяват конфликтите, да защитават жертвите от агресори и да изградят по-мирна глобална система. Освен това след Втората световна война бяха подготвени изчерпателни документи относно правата на човека. Целта бе да се установи мирен международен порядък, но западните нации, архитектите на тази система, често не се придържат към системата. По-важното е, че използват тези институции като инструмент за укрепване на западната хегемония.

Отговорът на западните държави на зверствата на Израел в Газа допълнително подчертава рухващото нормативно превъзходство на Запада. Изчезването на това нормативно превъзходство не започна с Газа. Така наречената нормативна хегемония на Запада и без това вече не предизвикваше доверие. Американската инвазия в Ирак се основаваше на фалшиви твърдения и доведе до смъртта на близо милион души. Когато започнаха арабските бунтове, дискурсът на демокрацията се оказа инструмент, който може да се прилага избирателно. След насилствения военен преврат, воден от Сиси в Египет, западните медии го рекламираха като „възстановяване на демокрацията“. След това Сиси беше посрещнат в европейските столици като символ на стабилността в Близкия изток. Западът остана пасивен, след като режимът на Асад използва химически оръжия в Сирия. САЩ установиха партньорство с ЙПГ- органичното продължение на терористичната организация ПКК, под предлог борбата срещу ДАЕШ в Сирия. Франция позволи на компанията Lafarge да работи в районите под контрола на ДАЕШ в Сирия. Въпреки че много европейски държави определят ПКК като терористична организация, позволяват дейностите на ПКК в рамките на своите граници. Всичко това са примери как Западът използва нормативите само за своите стратегически интереси.

След инвазията на Русия в Украйна, Западът представи Владимир Путин като Хитлера на нашето съвремие, описвайки го като брутален диктатор, който избива цивилни, атакува гражданската инфраструктура, превръща хората в бежанци на собствената си територия и заплашва териториалната цялост на Украйна. Тази нормативна позиция обаче беше напълно разклатена от бруталните военни действия на Израел в Газа.

Упадъкът на нормативното превъзходство на Запада не е временно явление и вероятно ще има значителни последици. Една от най-важните последици е вероятността за неконтролирано възникване на нов международен ред без норми. Това е много важно, защото система, която не е базирана на правила, ще доведе до формирането на анархичен порядък. Второто е задълбочаването на пропастта между западния и останалия свят и разпространението на конфликти, основаващи се на идентичността. Това може да се прояви не като сблъсък на цивилизации, както предполага Хънтингтън, а като дълбок сблъсък на идентичности, оформящи международния ред на бъдещето. Този риск се засили особено в самия Запад след 7 октомври. Третият възможен резултат е Западът да се отчужди от целия глобален Юг. Глобалният Юг стои с Газа срещу бруталните зверствата на Израел. Четвърто, има потенциално укрепване на настоящите политики на Русия и Китай, където и двата актьора изграждат социален ред върху своите норми основаващи се на ценностната им система. Петият резултат е възможността ислямският свят да се присъедини към незападната геополитическа ос. Може би това е сред най-вероятните последици от извънредното положение, което преживяваме след 7 октомври и което защитава Израел.

В резултат на това изключителният статут признаван на Израел в агресията срещу Газа, бележи края на така нареченото нормативно превъзходство на Запада и принуждава Запада да се бори с морален и политически колапс.

Предложихме ви коментара на Мурат Йешилташ, директор на проучванията в областта на външната политика в мозъчния тръст Seta...