Културните съкровища на Анадола

Чели ли сте "Приказка за солта"...  Един богат цар имал три дъщери - красиви и презадоволени. Нищо не им липсвало, а той с възхищение ги наблюдавал. Един ден решил да ги попита колко голяма е тяхната обич. Първата дъщеря отговорила, че го обича колкото златото. Втора признала, че го обича колкото скъпоценните камъни. Само най-малката дъщеря отговорила, че го обича колкото... солта. Неразбрал думите й, възмутен и обиден, царят я прогонил заради нейната неблагодарност. Едва след години  разбрал какво всъщност е искала да каже. И така, как бихте реагирали, ако някой ви каже, че ви обича колкото солта? Бихте ли му се разсърдили също като царя от приказката или напротив? Тези, които са на диета, в която солта е строго забранена по здравословни причини, веднага ще разберат какво е искала да каже малката принцеса. Разбира се, вредите от прекомерната консумация на сол са добре известни. Когато обаче към храната не е добавена сол, тя е безвкусна. Солта тоест натрият е важен минерал за нашето тяло. Този минерал има голяма роля в разпределението на водата в тялото ни, предаването на нервните импулси към невроните и функционирането на мускулите. Днес оценяваме солта според ползите й за здравето и я възприемаме като подправка подобряваща вкуса на това, което ядем. Но в миналото солта е била много важна стока и е имало пътища на солта, точно като Пътя на коприната или Пътя на подправките. Днес ще разкажем за Виа Себасте, Пътя на солта в Анадола, известен още и като Кралския път.

Анадолът е бил домакин на много култури в своята хилядолетна история. Започвайки от хетите, всички държави властвали в Анадола са построили пътища. По този начин те свързвали различни региони и гарантирали сигурността на тези региони. Римската империя отдавала особено значение на изграждането на пътища. Пътните мрежи били един от най-важните символи на суверенитета на империята. Ето защо едно от първите неща, правени в завладените от Римската импария области било изграждането на пътища, които да свързват градовете. Въз основа на принципа, че „римската земя е там, където минават нейните пътища“, цялата империя била покрита с пътна мрежа. Римляните не само строели пътища, но и гарнизони, мостове и ханове около тях. Най-добре запазеният римски път в Анадола е Виа Себасте или Кралския път. Древен път построен преди 2 000 години. Това е бил стратегически важен път свързващ Ликия, Писидия и Памфилия с централните части на Анадола. Известно е, че пътят, част от който е издълбан в скалите, а в друга част са настлани павета бил построен за борба с киликийските пирати.

Голяма част от Кралския път е построена за транспортиране на много ценен продукт за периода. Може би няма да повярвате, но този много ценен продукт бил солта! Защото солта, която днес  се добива много лесно, в древността била много дефицитен минерал. С течение на времето местата, богати на сол се превърнали във важни търговски центрове. Хетите, една от древните цивилизации на Анадола, определят правилата за търговията със сол в своите клинописни плочки. Известно време на римските войници се плащало със сол. И за транспортирането на такова ценно вещество бил създаден Пътя на солта, точно като Пътя на коприната или Пътя на подправките. Пътят Исаурия (Isauria) формира важна част от Кралския път тоест от Пътя на солта. Този път се простирал до единствения източник на сол в Анадола- Соленото езеро, което римляните наричали „Tatta Lacus“. В продължение на две хиляди години зехтинът се транспортирал от брега на Памфилия до Исаурия по този път, а на връщане се транспортирало сол... Тази сол осигурявала изплащането на заплатите, използвала се като антисептик, а също така и за консервиране и овкусяване на храните...

Днес древният път Исаурия простиращ се между Кония и Анталия е маркиран в съответствие с международната система. Пътят на солта е 175-километров път, който минава между цистерни, кладенци, руини на ханове и мостове. Докато вървите по този двехилядолетен древен път е невъзможно да не се замислите за керваните със сол в периода, когато солта била много ценен и оскъден ресурс.

Фразите „да съгрешиш срещу солта“ на гръцки, „да предадеш солта“ на персийски и „право на сол“ на турски език и това, което пише за солта в религиозните текстове е индикация, че солта има място в почти всяка култура.

Според експертите човекът е въвел солта в живота си преди 11 000 години. Хората я използвали при сушене и съхранение на храните, при магии и различни ритуали, при размяна и плащания и други. В географските райони, където солта била оскъдна, тя се превърнала в търговски продукт, транспортиран на километри разстояния. Именно така били създадени и пътищата на солта. Ето защо в древността в Италия, Германия и Анадола са създадени пътища на солта. Тази седмица разказахме за Виа Себасте, най-добре запазеният път на солта в Анадола от римския период.