Културните съкровища на Анадола

Отворените пространства и площадите или музеите и историческите сгради са ваш приоритет при туристическа екскурзия? Отговорът на този въпрос, разбира се, зависи от личните предпочитания. Въпреки това когато говорим за културен туризъм религиозните сгради са сред най-посещаваните забележителности. Те са обекти извън религията, привличащи хората със своята архитектура и дизайн. Една от главните причини дадена религиозна структура да бъде посещавана от хора от различни религии или невярващи е тяхната великолепна архитектура. Защото тези структури са построени с идеята да бъдат впечатляващи и несравними. Ето защо днес религиозните храмове привличат толкова много посетители.

През Средновековието в европейските градове са строени катедрали с невероятно големи размери за да се подчертае величието на Бог, неприкосновеността на църквата и безпомощността на човека. Но векове преди тях в тези земи е създаден един великолепен архитектурен шедьовър: „Света София“!

„Света София“ е един от най-посещаваните храмове в света. Построен е в сърцето на Истанбул, който е бил в центъра на политически, религиозни и социални събития през всеки един период на историята. „Света София“ служи на човечеството като църква повече от 900 години, като джамия близо 500 години и като музей 86 години, а през 2020 година отново бе превърната в джамия.

„Света София“ е най-голямата църква, построена от Византийската империя... „Света София“ е най-голямата сграда за своя период след египетските пирамиди и запазва тази своя характеристика в продължение на хиляда години. Строена е точно три пъти на едно и също място. Когато е построена за първи път, тя е наречена Megale Ekklesia тоест „Голямата църква“. След като е възстановена е преименувана на „Света София“, което означава „Света мъдрост“.

Този храм е толкова великолепен, че Павлос, един от най-великите поети за периода написал епична поема от повече от хиляда стиха за да я възхвали. Той описва архитектурата на „Света София“, използваните материали и мозайките във всичките им детайли. Това произведение на Павлос от 6-ти век придава глас на храма, който няма език, и се превръща в справочен източник години по-късно.

„Света София“ е поразителна с всеки един свой аспект, но именно нейният купол притежаващ уникални размери й е спечелил титлата на втората по големина структура в света. Единственият и огромен купол, поставен върху квадратен план, е проектиран за да представя силата и величието на Византийската империя. Куполът на „Света София“ е толкова поразителен, че в миналото бил окачествяван като осмото чудо на света.

Материали за „Света София“ са донесени от различни точки на империята. Използвани са части от руини на древни градове в Анадола и Сирия. Най-впечатляващи от тях са колоните на храма на Артемида в Ефес. Белите, зелени, розови и жълти мрамори, използвани при строежа на „Света София“ са донесени от различни части на империята като остров Мармара, Гърция и Сирия. Вътрешните стени и подове на храма са покрити изцяло с мрамор.

„Света София“ винаги е била център на внимание от деня, когато е построена. Рядко се срещат толкова ценни и важни структури в света, както от художествена, така и от архитектурна и религиозна гледна точка. „Света София“ носи следи от езичеството, християнството и исляма. Поради това се превръща в един от водещите паметници в света, както със своята архитектура така и със символиката си.

Името на „Света София“ се споменава както в исторически, така и в политически текстове. А също така и в легендите... Толкова е съвършена и завладяваща, че се твърди, че планът й е начертан не от хора, а от пратеник на Бог. Наред с това обаче имената на архитектите на „Света София“ са известни още от първата дата на нейното изграждане.

„Света София“ е най-голямият храм на Византийската империя повече от 900 години. Тук са коронясани всички императори от датата на построяването на храма. Със завладяването на Истанбул от Фатих Султан Мехмет Завоевателя през 1453 година храмът придобива различна идентичност. Фатих иска сградата, която има голямо значение за християнския свят, да бъде превърната в джамия.

„Света София“ претърпява една от най-важните реставрации през османския период по време на управлението на султан Абдулмеджит. Братята Фосати правят основен ремонт както на основните елементи на сградата като купола, свода и колоните а така също и на вътрешната и външната декорация. По време на ремонта италианските майстори изработват тура тоест калиграфския печат или подпис на султан Абдулмеджит от мозайките, упадали от стените. Това е единствената тура на османски султан, изработена от мозайка.

След провъзгласяването на Република Турция през 1923 година, „Света София“ отново променя своята идентичност и този път храмът е превърнат в музей. В рамките на „Археологически парк”, който включва „Света София“, Хиподрума, Света Ирина, Малката Света София и двореца Топкапъ, той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Това общо наследство на човечеството бе превърнато отново в джамия през 2020 година под името "Ая София - Кебир джами-и Шерифи".

„Света София“ е най-монументалното произведение на изкуството, архитектурата и историята на двете най-велики империи по тези земи. Света София със своите елементи, използвани за първи път в историята на архитектурат е една вечна структура.