Какво ни даде конференцията за Либия в Берлин...

Провелата се миналата седмица в столицата на Германия, Берлин, международна конференция за Либия, засега осигури прекратяването на огъня в тази страна. Но за съжаление не бяха поставени на дневен ред конкретни стъпки, които ще сложат край на кризата в Либия. За да бъде разрешена тази криза, е нужно най-напред да се договорят регионалните актьори,у световните актьори и враждуващите в тази страна групировки. Конференцията в Брелин подготви нужната за договарянето им дипломатическа атмосфера но не бе постигнато едно пълно съгласие. От април 2019та година насам, въоръженото формирование, назоваващо се Либийска национална армия, под лидерството на Халифе Хафтер, води операции за свалянето на признатото от ООН законно правителство на националния компромис на Либия. Хафтер е подкрепян от страни като Обединените Арабски Емирства, Египет, Саудитска Арабия и Франция. Подкрепата на Франция за Хафтер е доста иронична, тъй като тази страна, която е постоянен член на СС на ООН, се явява по този начин поддръжник и на военните престъпления на Хафтер и си затваря очите за официално признатото от ООН правителство.

Обединените Арабски Емирства и Египет са сред най-явните поддръжници на Хафтер. С подкрепата на Обединените Арабски Емирства силите на Хафтер наложиха контрол над голяма част от територията на Либия. Египет също оказа военна подкрепа на Хафтер и дори базира свои сили. Тези две страни и Саудитска Арабия желаят установяването в Либия на авторитарен военен режим. След Арабската Пролет тези три страни възприеха именно подобна основна политическа тенденция.

Декларацията от Берлин, включваща 55 параграфа, всъщност укрепва още повече военното превъзходство на Хафтер, защото в него е пренебрегнат фактът че Хафтер и командваните от него военни формирования водят незаконна дейност и това го превръща в легитимен актьор в тази страна.

Обединените Арабски Емирства, Египет и други страни желаят да видят Хафтер като лидер на Либия, който ще има пълна власт над министерството на петрола и над централната банка. В заключителната декларация на срещата от Берлин е отправен призивът за продължаване на оръжейното ембарго и за изтегляне на чуждестранните въоръжени групи от тази страна, но е ясно че Обединените Арабски Емирства не спазват тези условия и това превръща в още по-комплексно положението в страната и затруднява намирането на политическо разрешение на кризата.

Турция, която от самото начало оказва пълна подкрепа на законното правителство на Националния копромис, на конференцията в Брелин изрази своята подкрепа за политическото разрешение на кризата в Либия. Турция не остана твърде доволрна от заключителната декларация, но показа със своята позиция че е рамо до рамо с правителството на Националния компромис. Не трябва да се пренебрегва фактът че ако не бе Турция, силите на Хафтер отдавна щяха да наложат контрол над столицата Триполи. Роля за предотвратяването на това изигра подписаният на 27 ноември 2019та година договор между Турция и Либия. Този договор превърна Турция в един от най-важните военни и политически актьори в Либия.Турция осъзнава че кризата в тази страна не може да бъде разрешена по въоръжен път и на срещата в Берлин отправи силния призив за намирането на дипломатическо разрешение.

Конференцията в Брелин не осигури конкретен път за разрешаване на кризата в Либия но постави на преден план една евентуална пътна карта за дейностите в тази насока. Ако Хафтер и тези които го подкрепят, продължат да употрстват по въпроса за въоръженото разрешаване на кризата в Либия, това ще задълбочи още повече кризата в тази страна и може да я превърне в регионална криза, подобна на кризата в Сирия. Затова конференцията в Брелин трябва да бъде оценена като една нова възможност за намирането на разрешение на проблема в Либия.

Предложихме ви коментара на директора на Агенцията за социални еюди СЕТА доцент доктор Мурат Йешилташ.