Преселенията от Балканите....

Миналата седмица, под егидата на председателя на ВНСТ Мустафа Шентоп, в Международния балкански университет в Скопие се състоя петият Международен симпозиум за социални науки.

На този симпозиум присъстваха 617 академици от 13 страни. Редица чуждестранни академици получиха възможност в рамките на симпозиума да получат от турските си колеги сведения относно висшето образование в Турция.   Обсъдени бяха и други различни теми като бе засегнат и въпросът за балканските преселения.

Преселението на турците и мюсюлманите от Балканите започва през 18ти век и продължава до 20тия век. През последния период на Османската държава в Анадола от Балканите се преселват милиони турци и мюсюлмани. Тези преселения са изпълнени и с много трагични и кървави събития. Понятието геноцид излиза на сцената в периода преди Втората Световна война като понятия охарактеризиращо избиването на евреите в хитлеристка Германия. Но геноцидът на който са подложени турците и мюсюлманите на Балканите през 19 и 19 век е много по-ужасяващ и кървав. За съжаление светът не е информиран за тези кървави събития станали на Блаканския полуостров. Няма подготвени и високотиражни филми за тези тежки дни и за тези масови преселения. Това навежда на мисълта че турският народ не обича постоянно да се оплаква. Но трагедиите и страданията са възпети в редица песни, приказки и разкази. Принудителнитне преселения по политически причини продължават за съжаление и днес. В близкото минало турците в България бяха принудени да се преселят в Турция, сега кримските татари са принудени да напускат родните си места. Подобна е съдбата и на уйгурските турци.

Започналите в последния период на Османската държава преселения на турци и мюсюлмани, са продължили и в периода на Република Турция и това води до постоянно намаляване на числеността на турците и мюсюлманите в балканските страни.

Турция е единственото спасение за балканските турци. Тя е морална подкрепа и за турците, които продължават да живеят в балканските страни. Балканските турци открито заявяват че не искат от Труция някакви материални помощи а само искат да чувстват нейната силна духовна подкрепа. 

Същевременно балканските турци са обезпокоени и от това намаляване на турското население на в региона поради постоянните преселения. Това безпокойство се дължи на факта че с намаляване на числеността на турското население, намалява и влиянието на турците и те остават все по-изолирани.

Миналото не може да се върне обратно, но може да бъдат извлечени сериозни поуки. Днес има нужда от поддържането живи на традициите, културата на балканските турци в балканските страни. Има нужда от съхраняването на турското наследство на Балканите. За това няма да са достатъчно само усилията на учреждения като ТИКА и Дирекцията за турците в чужбина и родствените общности и на фондации като Юнус Емре или образователната фондация Маариф. Балканските турци очакват от турците преселили се в Турция да обърнат внимание на техните проблеми, да им оказват постоянно подкрепа, да пазят заедно с тях наследството. Същевременно преселниците също така може да оставят настрана чувствата по миналото и да създадат нови близки отношения и с немюсюлманските си съседи от миналото. 

Преселниците от балканските страни са не само важен мост между Турция и балканските държави, но също така са и мост между Турция и европейските страни и балканите и европейските страни. Същевременно от значение е да се подготви и възприеме и една много правилна стратегия за балканските турци и мюсюлмани и за турските общности в целия свят.

Предложихме ви коментар на декана на факултета по политически науки на университета Йълдъръм Баязид Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.