Якобенският лаицизъм на Франция...

Представете си че на християнските и еврейските деца учещи се в училищата в Турция или на техните родители се забранява да носят дрехи или символи на своите религии в училщата или по време на екскурзии в страната. Веднага ще си помислите- как е възможно подобно нещо през 21вия век.

Подобно нещо не се изживява в Турция но е актуално във Франция. Френският Сенат одобри проектозакона подготвен и внесен от правителството и предвиждащ налагането на забрана за носенето на тюрбани от майките които придружават децата си по време на училищни екскурзии. За да влезе в сила, законът трябва да бъде одобрен и от парламента.

Френският министър на отбраната Бланке заяви че ще направи всичко което е във възможностите му за да предотврати носенето на религиозни символи от родителите на децата по време на училищни екскурзии. Това искане се основана на твърдението че тези родители се считат като временни държавни служители когато придружават класовете при училищни екскурзии и това се изисква и от закона за държавните служители. Във Франция, Австрия и други западни страни подобни архаични забрани вече се превърнаха в ежедневие. Тези забрани са показател и за това в колко дълбока криза е въпросът с личните права и свободи в западните страни и как тези страни напредват стъпка по стъпка към тоталитаризъм. Трябва да подчертаем че законът не предвижда подобни ограничения за християните и евреите. Мюсюлмани нямат равни права с тях дори и в неравенството. За западните страни лаицизмът е стъпка напред в избягването на нови религиозни войни, но давлението и забраните налагани над различните религиозни групи е в разрез с проповядваните принципи за равенство и свобода. Лаицизмът се използва и като механизъм за защита на религиозните права на хората, но за нас въпросът е по-различен защото в османската държава всички религии живееха в мир и добросъседство.

Написаното от израелския професор Ювал Ноа Харари, ни разказва следното-В средновековна европа нямаше и следа от толерантност, през 17ти век всички в Париж бяха католици и протестантите бяха постоянно под заплахата от нападения и смърт. В Лондон пък всеки бе протестант и смъртните заплахи бяха валидни за католиците. Евреите бяха народ подложен на гонения и погроми. През същоя този период в Истанбул съжителстваха мирно мюсюлмани, евреи и християни, независимо от сектите им. Н азапад лаицизмът бе средство за поддържането на единството в религиите и начина на живот. Но лаицизмът се превръщаше в средство и за давление над религиите и за тяхното изкореняване от съзнанието и ежедневието на хората. Той се бе превърнал в своеобразна религия с тиранични, якобенски методи на действие. Свидетели на подобни действия станахме при нацистките и комунистическите режими. Якобенските методи се съсредоточават основно над децата и те се поставят под закрилата на държавата за да не опознаят религията на своите родители. В такъв случай възниква въпросът, кой е авторитетът контролиращ възпитанието на децата и тяхното религиозно обучение. Държавата ли, или пък семейството. Но държавата поема тези функции само при нацистки и комунистически режими. Естествено държавата е длъжна да предприеме стъпки ако семейството тероризира децата си, но при нормални условия държавата няма правото да се намесва в семейното възпитание. 

Англосаксонският лаицизъм цели да предотврати намесата на религията в държавните дела. Но в тези страни религията и държавата имат доста близки връзки. Например британската кралица е едновременно и глава на британската църква. Със свалянето на старите режими, в изпъленине бе поставен планът за пълното изолиране на религията от държавните дела. Това разбиране бе възприето във Франция и в старни с режими като тези на Мусолини и Хитлер. Иднес сме свидетели на повторното възраждане на нацистки и фашистки партии в тези страни.   

П отози начин всичко се поставя в клетката на държавата и тя и нейните лидерски кадри контролират и вярванията, и ежедневието на масите.

Френската писателка Симон дьо Бовуар е казала следното-Толкова се привързахме към идеологиите създадени за човека, че забравихме самия човек.

Предложихме ви коментар на декана на факултета по политически науки на университета Йълдъръм Баязид Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.