Бележки от Узбекистан-2

Продължаваме с темата ни от миналата седмица, тоест темата за Узбекистан. В програмата ни от миналата седмица бяхме подчртали че в миналото земите на днешен Узбекистан са били земи на науката и културата. Възниква въпросът защо тогава научното развитие не е било продължено и защо ислямският свят е загубил своя културен и научен потенциал. 

 Емир Тимур е един от легендарните за узбеките лидери. При неговото управление тук са били поканени мчного известни ислямски учени и културни дейци. Много от днешните исторически забележителности на Самарканд и Бухара са били построени при неговото управление. Първият държавен лидер на узбекистан Ислям Керимов предпочете да постави на преден план монументите издигнати при Емир Тимур.

През този период границите на държават на Тимур са се простирали от Измир до Индия. Той сложи край на османската държава в Анадола и това въвлече османската държава в периода на борба за престола. Но поради невъзможността да се създаде държавен механизъм за управлението на толкова широка територия, след неговата смърт през 1405 година държавата започна да се разпада. Османската държава възстанови за кратко време могъществото си и сложи край на държавата на Златната орда. Но за съжаление, след рухването на Златната орда, тези земи постеменно навлязоха под властта на руската империя.  

След неговата смърт, научните дейности бяха прекратени поради политическия дестабилитет. Наследникът на Тимур, неговият внук, ученият и държавник Улуу бей, става жертва на преврата организиран от сина му. Той е убит по искане на сина му след като потегля от Самарканд за светите места в Мека. Но и синът му става жертва на атентат организиран от неговата лична охрана. За карток време в региона се разпада напълно създадената от Тимур. Именно тук е и трагедията на Узбекикстан.  

Узбекистан е установил преди Турция каква опасност представлява терористичната организация ФЕТО и още през 1999 година забранява дейността на тази организация в границите си. Отбелязва се че преди опита за преврат от 2016 година в Турция, ФЕТО предприема подобен безуспешен опит в Узбекистан.

Естествено, историята на Узбекистан не може да се пише без да бъдат споменати имената на Бухари, Накшибенди, Матуриди.  

Техните учения и техният труд днес предотвратяват радикализирането на исляма в редица мюсюлмански страни. Техните тюрбета в Узбекистан са места за преклонение. 

Установяването на общ език на турския свят не е много трудно. Има три основни стъпки-приемането на обща латинска азбука, разпространяването на старите турски думи, и налагането на фонетичното единство.

Узбекистан остави настрана кирилицата и премина към латиницата. Постепенно изчисти езика си от думите с руски корени навлезли много широко в обществения живот, и сега е важно да бъде наложено фонетичното единство, което опростява езика.

Ако тези три условия бъдат изпълнени, турският свят ще заговори с един общ език.

Много е важно турските университета да отворят свои филиали в Узбекистан. Русия и западните страни изпревариха Турция в това отношение.

По време на срещи със студенти в Узбекистан стана ясно че според тях, турците в Труция са много по-чувствителни към събитията в западните страни и пренебрегват до голяма степен събитията в източните страни. Отправят се критики във връзка със значението отдавано от турските медии на турския свят. Този слаб интерес в Турция към страните намиращи се в древната турска родина предизвиква съжаление.   

А има много различни възможности за увеличаването на взаимния интерес. Може да бъдат организирани общи заскедания и конференции, общи спортни мероприятия, шампионска лига на турския свят. Същото може да бъде направено и в рамките на Организацията за ислямско сътрудничество. Не трябва да се поставят ограничения само със западния свят защото Турция ще загуби много ако се откъсне от своите исторически корени. Турция трябва да отдаде внимание не само на връзките си с ЕС и западните страни но и със страните от турския свят, а също така тук може да сбъде включен и ислямският свят в Африка. По този начин Турция ще постави на преден план своята историческа мисия и ще допринесе за мира и стабилитета в света.

Предложихме ви драги слушатели коментнар на декана на факултета за политически науки на университета Йъздъръм Баязид, Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.