Геноцидът в Руанда...

В съответствие с приетата през 1948 година от ООН Конвенция за предотвратяване на геноцида и наказание за геноцид, всички действия целящи унищожаването на етническа, расова, национална или религиозна група се окачествяват като геноцид. Всичко това включва насилия, репресии, физическо унищожаване на членовете на определена група. Понятието геноцид бе поставено на дневен ред от страна на полския евреин Рафаел Лемкин през 1944 година, въз основа на етническата чистка на която нацистка Германия бе подложила евреите. Той се възползва от гръцката дума Гено, убийство. Този термин бе поставен на дневен ред за да разяснява престъпленията основно на западните страни но се използва главно за действията на страни извън западния свят. Геноцидът в Руанда бе един от най-кървавите в историята на Земята геноциди, преди геноцида в Босна и Херцеговина. Историята на Руанда е повторение на историята на много от страните колонизирани от западните държави. Най-напред става колония на Германия. След Първата световна война е предадена на Белгия която прилага тук политиката разделяй и владей. Тази страна дава подкрепа на малцинствата и основно на тутсите, продължавайки създадената от Германия теория за превъзходството на тутсите над хутите. Тази политика предизвиква напрежение между двете живеещи в мир от столетия насам племена. Тутсите, въпреки че са малцинство, стоят в управлението на страната благодарение на подкрепата на Белгия. След обявяването на независимостта през 1961 година, на власт в Руанда идват хутите. И настъпва ред на хутите да репресират тутсите. Напрежението между хутите и тутсите продължава да ескалира до 1994 година. През тази година държавният лидер Хабяримана, който е хуту, сяда на масата за преговори с тутсите и е постигната договореност. Но самолетът на Хабяримана е свален и хутите обвиняват за това тутсите. Започват невиждани дотогава репресии и за срок от около 100 дена са убити близо един милион тутси и по-умерени хути. На ден са убивани средно по сто човека. Радикалните хути нямат огнестрелно оръжие но се възползват от ножовете и оръжията на своите предци, а също така и изгарят живи много тутси. Геноцидът приключва след като Патриотичният фронт на Руанда, учреден от тутсите, влиза в столицата.

След започването на геноцида, намиращия се в страната контингент от 2 хиляди и 500 сини каски на ООН, вместо да защитава тутсите, подобно и на ситуацията в Сребреница в Босна, получава заповед за изтегляне и в района остават само около 250 сини каски. Това дава възможност на радикалните хути да изпълнят своите пъклени планове. 

Държавният лидер на Руанда Кагаме обвинява Белгия и Франция в това че са създали политическата основа за този геноцид. Пострадалите от геноцида граждани на Руанда завеждат дела срещу тези две страни с обвинение за участие в геноцида. Католическата църква в Руанда се извини за ролята си в геноцида. През 2016 година Националната комисия на Руанда за борба с геноцида обвини много лица в съучастие между които и началникът на генералния щаб Жак Ланзад и още 22 френски офицера. Те се обвиняват в обучаване и въоръжаване на бандите извършили геноцида.

На 23ти юни 1994 година френската армия бе започнала операция за създаването на сигурна дона да бежанците в югозападните райони на Руанда. Но вместо да предотврати геноцида, тя предостави оръжие на убийците. Френският журналист Сент-Екзюпери твърди че генералният секретар на тогавашния френски президент Франсоа Митеран, Юбер Ведрен  е дал писменно нареждане за въоръжаването на хутите. В интервю за Льо Фигаро от 1998 година Митеран заявява че „не е толкова важен геноцидът в Руанда”. След острите критики на международната общност, след 25 години френският президент Макрон прие през април 2019 година решение за сформирането на комисия за разследване на геноцида в Руанда. Сега се отправят критиките че в комисията са приети за членове лица, които отговарят на интересите на френската администрация.

Геноцидът в Руанда бе станал преди 25 години. Само преди месец терорист на име Брентън Тарант уби в джамии 50 мюсюлмани. Белият расизъм, Тарантизмът, може да се оприличи на нацизма. Надявахме се че подобни ужасни идеологии са останали вече в миналото но за съжаление империалистическите амбиции отново раздухват тези идеологии.

Днес обаче, когато става дума за жестокости раздухвани от западните идеологии, реакциите продължават да са много слаби.

Предложихме ви драги слушатели коментара на декана на факултета за политически науки на университета Йълдъръм Баязид Професор Доктор Кудрет Бюлбюл.