Багрите на Анадола-52

В днешната ни програма ще посетим едно интересно селище недалеч от Истанбул-село Полонезкьой. Полонезкьой се намира на анадалоския бряг на Босфора и с построяването на моста над Босфора на име Фатих Султан Мехмед, пътуването до него се съкрати неимоверно много. Старото име на това селище населявано в миналото от поляци е било Адампол. Това полско селище е било основано от борци за свобода, емигрирали от Полша.  Днес населението на селището продължава да съхранява своите традиции и помни своите предци. Със своята култура, гостоприемство и трудолюбие, те првърнаха това селище в едно от реномираните курортни селища на Истанбул. Когато през 1918тагодина Полша спечели своята независимост, само едно семейство от селището се завърна в Полша. Но по време на тежката икономическа криза през 1960та година много жители на селото са го напуснали. Младежите са заминали да търсят щастието си в Германия, Канада и Австралия. С построяването на моста над Босфора Фатих Султан Мехмед, заможните истанбулски граждани са насочили погледите си към това серище като място за отдих в края на седмицата и постепенно са започнали да закупуват жилища тук. Това довело до увеличаване на цените на жилищата в селото и то се е превърнало в популярно място за отдих. С нарастването на въмзможностите за работа, този път селото е започнало да посреща преселници. Днес в селото живеят 250 турски граждани като 90 от тях са с полски произход. В хотелите и пансионите в селото работят около 500 души, повечето от окръг Токат.

       Емигриралите по политически причини от Полша в османската империя поляци са цапочнали строежа на селото през 1842ра година. През този период Полша е била съюзник на Османската империя, тъй като и двете страни са воювали с обще неприятел, Русия. Като каторическа страна Полша е била близък съюзник и на Франция, но поради близостта на Османската империя, създаваше някои предимства. При разгром на честите бунтове на полуците срещу Русия, бунтовниците намираха лесно приют в османската държава. Някои от тези полски емигранти най-прочутият от които е Адам Мицкевич дори са приели мюсюлманството. Мехмед Садък Паша който е оказал голяма подкрепа за изграждането на селото също е полски благородник приел исляма. Името му е било Михал Чайковски. Живеел е в къща в Джихангир. Но действителния създател на проекта е живеещият в Париж полски емигрант революционер Адам Царториски. Неговото желание е било в периода когато Полша е била под руска окупация, в редица региони по света да се създадат независими полски колонии. Но това желание за независима клония е било в разрес с османските закони. Въпреки това, със снизхождението на султан Абдулчеджид започва изграждането на селището. През този период на мястото на селото са се намирали сгради притнадлежащи на монаси от католическия лазаристки орден. Садък паша настанява тук някоко полски емигранти. При много трудни условия, подобно на живота на пионерите в дивия запад в САЩ, полските емигранти започват да градят селото. Селото е наречено Адампол-комбинация от името на Адам Царториски и Пол-тест полски. С течение на времето обаче популярност добива името Полонезкьой. След време монасите лазаристи напускат мястото и то остава на полските емигранти. Дълго време полските емигранти се занимават с животновъдство и производство на млечни продукти. И днес млечни продукти от Полонезкьой се продават по магазините в Истанбул. Населението на селото расте и през 1836та година тук вече живеят около 100 полски семейства станали турски граждани. Световно известни личности като Франц Лист и Гюстав Флобер са посетили Полонезкьой. През 1937ма година селото е посетено и от Ататюрк. Вниманието му е привлечено от успеха постигнат от жителите в зеделеската работа. Селяните го посрещат с хляб и сол, по стар полски обичай.

       Най-привлекателната черта на Полонезкьой е прекрасната природа на района. Селото е разположено в горски район който представлява един от основните бели дробове на Истанбул. В гората до селото има два маршрута за разходки. Единият от тях започва от селото и изминава пет километра в сянката на кестените. Разходките в гората са сред основните занимания в селото през пролетта и лятото. Освен това посетителите изпитват удоволствие от разходките с файтон, от разговорите с местните жители, от вкуса на полските пасти и приготвящите се в ресторантите с изглед към зелената долина скари, от разходките с коне и от разговорите пред камината с чаша качествено вино в ръка. Най-забележителните места в селото, напомнящи за миналото му са гробището и къщата музей Леля Зофия. В църковния регистър първото погребение в селото е от месец юни 1848ма година. Според плановете на Михал Чайковски в това гробище ще се погребват не само жителите на селото но и всички поляци отбили се тук. Чайковски е положил огромни усилия за да бъде погребан тук починалият през 1855та година в Истанбул велик полски поет Адам Мицкевич но не е постигнал искания успех. Но тук е погребана починалата на 22ри февруари 1866та година в хотел в Истанбул негова съпруга Людвика Сниядечка. Сред 270тте гробав гробището, най-интересна е историята на този гроб. Людвика Снядечка е дъщеря на прочут полски ученТя заминава за България за да построи тук гробница за загиналия в тази страна свой годеник. След като не намира гроба му идва в Истанбул и тук се запонава с приелия исляма и името Мехмед Садък паша полски благородник на име Михал Чайковски. Омъжва се за него и също приема исляма. Тя създва приятелски връзки с обитатели на османския двор и се превръща в една от уважаваните тук личности. Въпреки че живее в квартал Джихангир в Истанбул, тя е оказала голяма помощ на Полонезкьой. Умира през 1866та година в Истанбул и съпругът й я погребва на върха на хълм недалеч от гробището на селото. Къщата Музей на Зофия Ризи датира от 1882ра година. В къщата се намират много документи и фотографии свидетелстващи за миналото на селото а също и пометна книга в която от 1915та година насам всички посетители на селото са изразили своите впечатления. Зофия Ризи е положила големи усилия за да запази автентичния полски облик на селото и е станала символ на традиционното полско гостоприемство и на полската култура. Тя н се е омъжила до края на живота си. След смъртта й, през 1992ра година Антони Дохода и Леслав Ризи са подготвили къщата на леля им като къща-музей.

       През 1845та година в селото е имало малка църква. През 1870та година е построена нова църква но тя е разрушена по време на земетресението от 1894та година. През 1912та година започва строежът на нова църква. Строежът приключва през 1914та година. В годините на Първата световна война в църквата е разположен щабът на турската армия. През 1918та година църквата е ремонтирана и се използва като училище. Днес ежегодно за фестивала на черешите в Полонезкьой пристигат полски ансамбли за народни песни от Полша които изнасят своите концерти в градината на тази църква. Тук жителите посрещат и религиозните и национални полски празници. Ако сте решили да отседнете в Полонезкьой, можете да се настаните в малките хотели или в селски пансиони. Освен това можете да се нахраните със скарите готвещи се в ресторантите или в парковете и да се изкъпете в откритите и закрити басейни. Повечето от хотелите и пансионите са отворени през цялата година. Повечето от стаите се отопляват с парно отопление или с климатични инсталации и много малко се отопляват с печки. Специалитетът на селото е ликьор от орехи. Има малко на брой ресторанти в които се готвят ьястия от полската кухня. През последните години е на мода сватбените и нвогодишни тържества да се провеждат в Полонезкьой.