Европейската история и турците-43

В течение на 600 годишното властване на Османовия род в Османската империя, османските влатели никога не са посещавали други страни. Те са идвали с войските си в чужди земи само с цел завоевания и след като са присъединявали тези земи към империята, отново са се завръщали в престолния град Истанбул.

Единственият османски владетел, който не влиза в тази категория е властвалият в периода 1861.1876 година османски султан Абдулазиз.

Първоначално е имало съмнения дали султан Абдулазиз ще продължи реформите започнати от брат му султан Абдулмеджид. Султан Абдулазиз, за разлика от брат си не е обичал да пътува, мразел е празното прахосване на пари и е водел доста скромен начин на живот. Не е научил и френски език и затова не е имал близки контакти и с европейските културни и научни среди. Освен това се е отнасял с презрение и към европейските традиции. Затова той разпуска дворцовия духов оркестър, и вместо да присъства на оперни и балетни представления, е предпочитал да гледа представления на традиционния театър на сенките. Някои среди в страната, недоволни от реформите, са считали че султан Абдулазиз ще се превърне в копие на своя прадядо султан Явуз Селим Страшни. С възкачването си на престола обаче султан Абдулазиз издава ферман в който се подчертава че процесът на реформи ще продължи. Много османски държавници се обединяват в становището че една обиколка на султана в Европа и близкото му запознанство с евпорейската култура, ще допринесат за придаването на ускорение на процеса на реформи в империята. Две години след качването си на престола султан Абдулазиз посещава Египет, а след още четири години той осъществява една кратка обиколка в Европа. Това е парвата обиколка на османски владетел в европейски страни.

Султан Абдулазиз е убеден да излезе на обиколка в Европа от френския император Шарл Луи Наполеон, известен като Наполеон Трети. Император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз да присъства на церемонията по откриването на международното индустриално изложение в Париж. След като британската кралица Виктория получава вестта че султан Абдулазиз е приел тази покана, кани султана и на посещение в Лондон. Слутан Абдулазиз приема и тази покана. На 21 юни 1867 година султан Абдулазиз потегля от Истанбул за Париж. Той е придружаван от 11 годишния си син шехзаде Юсуф Иззеттин и от братовчедите му Мурат и Абдулхамид, киоти по-късно ще седнат на османския престол под имената Мурат Пети и Абдулхамид Втори. С тях пътува и външния министър Кечечизаде Фуат Паша. В делегацията има и правителствени и военни представители. Сред участниците в делегацията са и френския посланик в Истанбул Буре и секретаря на британското посолство.

Султанът пътува на кораба „Султанийе”, прислугата и багажът са натоварени на кораба „Пертенвиял” а охраната се осигурява от фрегатите „Азизийе” и „Орханийе”. Също така делегацията е ескортирана и от френския военен кораб „Форбин”. Султанът потегля след петъчния молебен с молитвите и възгласите на струпалите се на бреговете на Босфора османски поданици. На следващия ден корабите преминават протока Чанаккале. При влизането им Средиземно море корабите са посрещнвати с артилерийски салюти от френския средиземноморски военен флот. Корабите преминават гръцките острови и навлизат в италиански териториални води. По време на това пътуване става ясно че султанът се бои панически от морето. По време на една буря в Адриатическо море той се е уплашил дотолкова, че е наредил корабите да се завърнат обратно в Истанбул. Убеден е бил от Фуат паша да продължи пътешествието си, тъй като Фуат паша е заявил че става въпрос за честа и достойнството на един народ. Делегацията се отбива в италианските пристанища Неапол и Месина и на деветия ден от началото на пътуването пристига във френското пристанище Тулон. Султан Абдулазиз е посрещнат от огромна тълпа граждани. При влизането на делегацията в пристанището се разнасят оръдейните салюти на над сто кораба. В Тулон султан Абдулазиз е посрещнат от ръководителите на града, от представител на императора и от посланика на Османската империя в Париж Джемил Паша. Струпалата се на пристана тълпа е останала възхитена от дрехите на османските владетели и дори на прислугата.

По време на пребиваването на султан Абдулазиз в Тулон, руският цар няамиращ се в Париж става цел на нападението на един поляк. Боейки се от подобни терактове, френското правителство иска от намиращите се във Франция младотурци, които са в опозиция на султана, да напуснат страната.

Султан Абдулазиз пристига на 30 юни на Лионската гара в Париж. Той е посрещнат лично от император Наполеон Трети. Сред посрещачите е и посланикът на османската държава в Лондон Музурус паша. По време на престоя на султан Абдулазиз в Париж, сред парижките дами се разпространява модата да се носят дрехи от зелено сукно и коприна, цвета на халифата. Османската делегация разглежда двореца Тюйлери, престоява в Елисейския дворец. Френския император Наполеон Трети и султан Абдулазиз присъстват на церемонията по откриването на международното индустриално изложение и поздравяват тълпата в колесницата на френския крал Луи 16. Френския император връчва на някои от членовете на османската делегация орден Лежион Доньор и ричарски титли. По време на официалните преговори, френският император потъпква дипломатическите норми и пита колко пари ще иска османската държава за остров Крит. Фуат паша, загатвайки за това че османската империя е превзела острова след война продължила 27 години казва-за тази цена, за която я взехме. По време на преговорите, френските държавници подчертават на слабостта на османската държава, но Фуат паша отново дава хитроумен отговор-от триста години вие отвън, ние отвътре се мъчим да унищожим тази държава, но не успяваме.

На 11 Юли, делегацията потегля за британската столица Лондон. От Булон делегацията преминава в Дувър, където е посрещната от принца на Уелс и бъдсещ британски крал Едуард. Делегацията пътува с влак до Лондон, и е посрещната официално в Бъкингамския дворец. Султан Абдулазиз е приет от кралица Виктория в Уиндзорския замък. По време на разговора, кралицата е показала своите обици и е казала, че те са били направени от дворцовия ювелир от един брилянт, дарен й от султан Абдулмеджид и е запитала дали султанът се е обидил от това. Фуат паша отговаря че султан Абдулазиз е много доволен тъй като става свидетел на това че кралица Виктория се вслушва в това което идва от Османската империя. Този отговор е посрещнат със радост от кралицата.

Слутан Абдулазиз обикаля из Лондон с кралска колесница, посещава някои военни обекти, следи оперни представления, пътешества с яхта по река Темза, посещава банки и пощенски станции. Осъществява контакти и във Вестминстърския дворец и в парламента. Слутанът връчва на някои британски служители ордена Меджидийе и им подарява обсипани с брилянти табакери. На 23 юли делегацията потегля от Лондон и преминава без да спира през Франция, Белгия, Германия, Австрия и Унгария до границата на Османската империя.

Слутан Абдулазиз се завръща в страната след 44 дневно пътуване на трети август във Видин. През Никопол и Свищов идва в Русе, откъдето с влак достига до Варна. Тук се качва на кораба „Талия” и пристига на 7 август  в Истанбул.             

Това пътуване в Европа оставя дълбоки следи в султан Абдулазиз. След завръщането си той решава да построе в Истанбул дворци по подобие на европейските. Отново са сформирани дворцовите оркестри. Тези строежи на величествени дворци обаче предизвикват голям бюджетен дефицит. Османската държава се окацва неспособна да изплати външните си дългове и това предизвиква протести пред османските посолства на евмропейци, закупили османски облигации. В европейските вестници започва да се води антиосманска кампания. Дори и много османски дворцови служители и държавници подчертават че вече е наложително да бъде свален този владетел, довел до крах хазната на империята.

Много историчи се обединяват в становището си че причина за тези резки промени в характера на султана става именно това пътешествие в Европа.