Европейската история и турците-39

С началото на процеса на упадък на Османската Империя, османските държавници започват да чувстват нуждата да опознаят по-отблизо живота в европейските страни. Особено голям интерес се проявява към модерното въоръжение на европейските армии. Започва внасянето на модерно европейско оръжие и в империята пристигат много чуждестранни инсктруктори за да обучават османската армия в боравенето с това оръжие. Но през 18 век, османските държавници осъзнават че превъзходството на европейските страни не се дължи само на военното превъзходство и затова започват да проявяват интерес и към културни, социален, икономически и религиозен живот в Европа. За целта, в редица европейски столици се изпращат посланици. Един от първите османски дипломати изпратени в европейска страна е посланикът в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Прякорът му Йирмисекиз е получил тъй като е служил по-рано в 28-ми еничарски полк на султанската гвардия. Той прекарва една година, от 1720 до 1721 година в Париж като посланик на османската държава- Преди да потегли към Париж, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди прочита мемоарите на изпратените преди него във Виена османски посланици, чете материали за политическата и социална системи във Франция и разучава и образователната система.

Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди потегля на 7 октомври 1720 година с кораб, осигурен от фрерпския посланик в Истанбул, от истанбулскотопристанище за Франция. Той е придружаван от многобройна делегация в която има и преводач. След 46 дневно пътуване делегацията пристига във френския град Тулон. Делегацията е посрещната на пристанището с артилерийски салют. Тъй като през този период в град Марсилия има епидемия от холера, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и зелегацията му прекарват 40 дневна карантина. На втори февруари 1721 година делегацията пристига с кораб в Тулуза. Тук тя е посрещната от огромна тълпа от любопитни, стекли се от най-отдалечените райони на града. Стълпотворението е толкова голямо че има много случаи на падане от пристана в морето. След това османската делегация пристига в град Бордо. От Бордо, през Орлеан, делегацията пристига на 7 март в Париж. В мемоарите си Йирмисекиз Челеби Мехпмед Ефенди е отдал най-широко място на описанията на Париж. Тук той за първи път присъства на оперно представление и посещава печатарници в които се използват печатни машини. Заедно със сина си Саит Ефенди, който играе важна роля за навлизането на печатните машини в Османската Империя, той присъства на балетно представлени е остава възхитен от бързата промяна на декорите на сцената.

Ето какво пише в мемоарите си-Танцьорите танцуваха на сцената, на фона на един голям дворец. След това дворецът изчезна и на негово място се появи градина с лимонови и цитрусови дървета. След това на мястото на тази градина се появи църква.”.

По време на престоя си в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди посещава различни фабрики, дворци, болници, аптеки и разглежда парковете и градините. Той описва с възхищение големите дворци пред които се простират градини обсипани с прекрасни многоцветни цветя, фонтаните и чешмите. С помоща на преводача Леноар, той се сдобива и с плановете на някои дворци и паркове. Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди отбелязва че в Париж има много странни сгради на два, три и дори на седем етажа, че улиците са широки и многолюдни, и жените и мъжете се разхождат свободно заедно. Улиците са покрити с паваж. Естествено и населението на Париж следи с интерес социалния живот на османската делегация. По време на престоя в Париж, по нареждане на краля, османската делегация навсякъде е посрещана с официална церемония. Парижките жители обаче искат да видят как живеят в ежедневието си османските турци и навсякъде, където пристигат членовете на османската делегация, се струпват огромни тълпи от люботипни. Тази османска делегация изиграва голяма роля за разпространяването в Париж и на модното течение „тюркери”. След девет месечен престой в Париж, на 8 октомври 1721 година Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди се завръща в Истанбул. Той предава на държавните ръководители подробен доклад за наблюденията си във Франция. По донесените от него планове, в Истанбул се построяват много кьошкове и конаци. След бунта на Патрона Халил, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди е изпратен на заточение в Кипър, където почива след кратко време. Синът му Саит Ефенди изиграва главната роля за навлизането в османската държава на печатната машина.

Пътеписите на Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди представляват първи пример за събирането на подробна информация за живота в европейските страни. След завръщането си от Париж той е бил назначен за съветник по европейските въпроси. Пътеписите му се оценяват като първата врата на османската държава отваряща се на запад. Те също така поставят началото и на традицията, всеки османски посланик да пише свои пътеписи по време на пребиваването си в различните страни.