Балканите-Текущи събития 99

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), който бе учреден през 1993 година ще бъде  официално разпуснат в края на тази година и отговорностите му ще бъдат прехвърлени на Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали, който бе създаден през 2010 година с резолюция на СС на ООН. Съдебните дела на лицата, срещу които са повдигнати обвинения за военни престъпления ще бъдат поети от местните съдилища на Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и Косово, а решенията на Международният наказателен трибунал за бивша Югославия ще бъдат обжалвани пред въпросния Механизъм. Какъв бе приноса на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и с какво ще бъде запомнен?

В началото на 90те години на ХХ век светът стана свитедел на разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия и последвалите войни. По време на тези войни и главно на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992-95 година бяха извършени ужасяващи военни престъпления. През 1993 година в състава на ООН бе създаден Международният наказателен трибунал за бивша Югославия за да разследва и да осъди виновните за тези военни пестъпления. В края на 2017 година този съд ще бъде официално разпуснат.

От съдзаването на този съд до днес са повдигнати обвинения срещу 161 души. Съдени бяха президенти, премиери, началници на генералните щабове и редица политици и висши военни и полицейски служители. Близо 70% от съдените бяха със сръбски произход.

МНТБЮ оказа значителен принос, както по отношение на международното наказателно право, така и по отношение на международното хуманитарно право. Днес мнозинството от античовешките престъпления бяха признати благодарение на МНТБЮ. Например обхватът на изтезания бе разширен, а освен това актове на сексуално насилие, като изнасилване и други сексуални посегателства бяха признати за изтезания. От друга страна бяха осъдени редица ръководни лица.

Без съмнение това наследство на Трибунала и в бъдеще ще подължи да бъде в услуга на международните съдилища и да влияе върху схващането за наказателно правосъдие по цял свят. За съжаление обаче трябва да отбележим, че съществуват фактори, които възпрепятстваха постигането на пълен успех от Международният наказателен трибунал за бивша Югославия. Преди всичко балканските страни положиха големи усилия да прикрият извършените пестъпления поради съобъражения с националната сигурност. Например Сърбия работи сериозно за унищожаването на документите, фактите и доказателствата, които може да просветлят активното й участие във войната в Босна и Херцеговина. Това, което е най-лошото е че Международният наказателен трибунал за бивша Югославия прие представянето от Сърбия на цензурирани документи. Освен това СС на ООН и генералния секретар на ООН упълномощени да контролират дейността на въпросното съд не възразиха срещу това положение. Дори ООН не позволи на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия да използва всичките му архиви.

Ако постоянните членове на СС на ООН бяха установили пълно сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия можеха да съдействат за по-доброто разбиране на хаоса във връзка с извършените пестъпления. При това побожение Международният наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния наказателен съд доказаха, че в Сребреница е извършен геноцид и с изключение на няколко лица не откриха извършителите, които да бъдат наказани.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия се задоволи със съденето само на най-отговорните лица, а всъщност убийците, извършили редица престъпления продължават да се разхождат на свобода. Предполага се, че 25 хиляди души са замесени в геноцида в Сребреница. Част от тях могат да бъдат изправени пред правосъдието и в предстоящия период, но поради факта Международния наказателен трибунал за бивша Югославия ще бъде разпуснат до края на годината тези лица ще трябва да бъдат съдени от местните съдилища в Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и Косово. Например обвинения за извършване на военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина бяха повдигнати срещу близо 10 000 души. Наред с това обаче е под въпрос дали в местните съдилища ще се води справедлив процес. За съжаление обаче политическите и съдебните инстации в балканските страни продължават да приемат прикриването на грешките на бившите администрации като национален интерес. Съществуват документи и редица признания, че организацията „Скорпионите” участвала в геноцида в Сребреница е била свързана към министерството на вътрешните работи на Сърбия, но Съвета за военни престъпления открит в състава на съд в Белград показа „Скорпионите” като отряд, който няма никакви институционални връзки със сръбската държава.

Друг проблем относно местните съдилища е във връзка със сигурността на свидетелите. Самоличността на близо 40% от лицата дали показания в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия бяха държани в тайна поради съобъжения със сигурността им. Въпреки това срещу свидетелите бяха отправени сериозни заплахи.

За съжаление дори и в днешно време отделните страни отстовят различна истина по отношение на войните,   на които станаха сцена Балканите през 90те години на ХХ век. Още преди Международния наказателен трибунал за бивша Югославия да просветли случилото се по време на въпросните войни, ръководните лица на регионалните страни представиха на народите си своите тези като самата истина. Именно заради това съдебните дела водени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия бяха приемани като политически дела. При това положение военните пристъпници продължават да се възприемат като герои от своите народи. Този манталитет обаче ще продължи да бъде най-голямата заплаха срещу мира и сигурността на Балканите.