Страници от миналото и настоящето 46

Днес приключваме с темата за присъствието на град Мудания, в пределите на област Бурса, в различни текстове на български автори от края на XIX и началото на XX век.

Износът на маслини от Мудания е предназначен главно за Александрия и Русия и много малко – в България. Търговската къща «Селджобалиев и сие» се занимава с износ за Одеса и Варна. Местният зейтин не отстъпва по нищо на провансалските масла.
Според Кънчов другият поминък на местното население е копринарството, което се развива ускорено; в градчето има две фабрики за точене на коприна – собственост на французин и на грък от руски произход. Тук авторът намира препоръчания му от по-рано копривщенски абаджия Стоян Делев, с когото обикаля градеца и околността. Кънчов предлага кратка и любопитна демографска справка за близките села и особено за старините в тях. Според неговите наблюдения земеделието и скотовъдството в тази част на Бурсенския вилает са слаборазвити, поради което се налага да се внасят селскостопански продукти. По тази причина хлябът и месото са по-скъпи, отколкото в Истанбул.
Авторът уточнява, че тук се внасят български шаяци, преди Освобождението и Съединението в този край е имало абаджии, които разнасяли родната индустрия и са правили дрехи за гражданите. Обаче синият шаяк вече слабо се търсел поради лошата боя, която излизала бързо. Това обстоятелство кара Кънчов да се обърне към правителствените кръгове за вземане на съответните мерки, които да реабилитират качеството на българския шаяк и аба.
Авторът ни поднася интересни наблюдения за делника, за общото състояние на духовете в един провинциален град на Османската империя в края на XIX век. В ресторанта на гостилницата, в която отсяда, той се запознава и общува с началника на местната телеграфо-пощенска станция, който като истанбулски възпитаник е научил много неща. Младият турчин обича да попийва, обхванат е от западния песимизъм и главния порок на османската бюрокрация – подкупничеството.
В тази категория спада и каймакаминът, който е дотегнал и на турци, и на християни, поради наклонностите си към рушветчилък. Според българския пътешественик двамата служители са лишени от отличителните качества на «старите турци» като милост към слабия, доверчивост към подведомствените и изпълняване на дълга към държавата. В края на очерка си за Мудания авторът разказва как на абаджията Стоян били откраднали 40 английски лири, но тъй като в «аферата» била замесена и самата полиция, жалбите на потърпевшия останали глас в пустиня.
В спомените и пътеписите на българските автори се откриват ценни сведения и за железницата, която свързва пристанищната Мудания с Бурса. Дългата 42 километра железопътна линия според Кънчов е построена много зле, има много кривули и подеми, затова локомотивът вози обикновено само три вагона и се движи бавно. Влакът потегля половин час след пристигането на парахода и пътниците в трета класа пътуват в открит вагон, което през лятото е много приятно.
Локомотивът толкова бавно се възкачвал по височините над Мудания, че пътниците слизали, разхождали се спокойно, откъсвали плодове от крайпътните дървета и после пак се качвали. Харалампи Карастоянов в доклада си разказва накратко за историята на строителството на тази линия, започнало още в 1876 година. След Руско-турската война обаче османското правителство по неизвестни причини разрушило линията и цели 20 години тя не се използвала. По-късно била продадена на едно френско-белгийско дружество, което я възстановило и пуснало в експлоатация в края на века. Приема се, че жп линията, чийто трафик непрекъснато се увеличава, притежава първостепенна роля в развитието на производството и търговията на Бурсенския вилает.

В заключение може да се изтъкне, че географията на българската литература е гъстонаселена особено в близък балканско-малоазиатски план. В нея откриваме интересни свидетелства за населени места, за които днес имаме съвсем бегла представа. Пристанищното градче Мудания на малоазиатския бряг на Мраморно море често е обхваната в географската мрежа на българската литература, понеже свързва Истанбул и Бурса. Българските автори, които през последната четвърт на XIX век и в началото на миналия век по различни поводи преминават през градчето, тук за първи път стъпват в нов континент, който поражда негативни асоциации в съзнанитео им, запознават се с непознатата им маслина, оставят сведения не само за местоположението му, но и за демографския и стопанския му профил и потенциал.