Страници от миналото и настоящето 43/2015

Днес приключваме със съдържателно-тематичния анализ на списание «Турската култура на Балканите», издавано в Бурса и явяващо се показателен пример за периодиката на изселниците от България в Турция. За съжаление, след почти двайсетгодишен издателски живот то прекрати съществуването си. 

* Материалите в прегледаните 81 броя от ноември 1991 до май/юни 2009 година са тематично разнообразни, но с известна условност биха могли да бъдат разпределени в няколко групи.
Народно творчество: тук визирам фолклорни материали – народни песни, легенди, анекдоти, описание на носии и традиции, които възкресяват различни страни на турската култура. Материалите в тази група притежават безспорен приносен характер и биха послужили като сериозен фонд за турколожки и балканистични изследвания.
Лично творчество: тук отнасям представяне на поети, писатели, композитори, художници, скулптори и други с корени от балканските страни; първите стъпки на млади дарования, за които списанието се явява поле за изява. Във всеки брой се публикуват стихове, третиращи извечните теми за любовта, за любовта към родния език, родината и т.н., които в преобладаващата си част са художествено неиздържани; очерци, пътни бележки, спомени за близки и далечни събития, за родния край, стоплени с носталгия и копнеж. Неслучайно преобладават определения като «перла», «бисер», «рай» – израз на болката по изгубеното родно място. Тъй като душевната болка още не е заглъхнала, преобладават спомени за травмата от изселването, от раздялата с близки и приятели, от репресиите на тоталитарния режим, от арестите по време на «възродителния процес», съпътствани с унижение на човешкото достойнство и други. В това отношение тези художествено непретенциозни късчета представляват извор за най-новата българска история.
Описание на родното място: тук привеждам текстове, които съдържат ценна информация за различни населени места, описват с много чувство и любов географското местоположение, историята, природните особености, поминъка на населението, училището, известните личности. Те са поместени в рубриката «Разказвам за родното си място», която се поддържа редовно особено в периода на редакторство на Мехмед Алев, като авторите им са предимно пенсионирани учители.
Езиково-литературни въпроси, културно-просветни огнища в миналото и днес: в тази група включвам теоретични и съпоставителни изследвания върху турския и българския език, становища за литературата на турците в България, разкази за различни училища, читалища, клубове, културни центрове и т.н.
Паметници на културата: тук отнасям разкази, описания или изследвания върху различни паметници на цивилната и култова архитектура, свещени места на Балканите, конкретно в България. Ето няколко примера: «Бунарите в Румелия» от Ахмед Шериф Шерефли; «Гробищата в Момчилградско» от Акиф Атакан; «Джамията «Седемте девойки» от Алиш Саид; «Часовниковите ни кули на Балканите» от Шерефли; «Джамията в Белоградчик»; «Историята на текето Демир Баба» от Наим Бакоглу; «Състоянието на османските архитектурни паметници в Румелия» от Невал Конук; «Комплексът на Шериф Халил паша в Шумен» от Невал Конук и много други.
Без съмнение, списание Balkanlarda Türk Kültürü, което започва да излиза през 1991 година в «изселническото гнездо» Бурса, има съществен принос за регистрирането, описването и популяризирането на турската материална и духовна култура по българските земи както в диахронен, така и в синхронен план. По страниците на изданието се публикуват фолклорни материали; отразяват се семейни, сватбени и т.н. традиции; описват се ястия от румелийската кухня, носии, села, градове, архитектурни забележителности; разказват се очерци, спомени, пътни бележки, които представляват ценен фонд за балканистични и турколожки изследвания.
Сред недостатъците, които възпрепятстват по-пълноценното постигане на задачите и целите на списанието, могат да се посочат не винаги оправданият стремеж за актуалност, потопяването в «злобата на деня», превръщането едва ли не в бюлетин за отразяване на дейността на Дружеството. С редки изключения то не успява да стигне до широката аудитория на балканските турци в Турция и балканските страни, да изгради по-тесни контакти с читателите и да ги активизира и стимулира за написване на повече спомени, описване на традиции, различни топоси и събития, да прокара по-голяма езиково-стилистична и полиграфическа прецизност.
Преобладаващата част от академично-изследователските текстове са препечатки или съкратени варианти на предходни публикации, което възпрепятства навлизането им в научно обръщение. Отсъствието на подети дискусии по определени теми и събития, които да продължат в следващи броеве с кръстосване на различни гледни точки, попречва списанието да се превърне в търсена трибуна с широк обществен резонанс.