Страници от миналото и настоящето 42

Продължаваме темата за списание «Турската култура на Балканите», което се издава в Бурса и се явява показателен пример за периодиката на изселниците от България в Турция.
*

Следващият брой 18 излиза под редакторството на Сами Коджаоглу, който в програмното обръщение към читателите «Към нови хоризонти» декларира приоритетните насоки на списанието: турската култура на Балканите; борците за човешки права на Балканите; поети и писатели от балкански произход; заличените турски архитектурни паметници на Балканите; резюмета от конференции и симпозиуми; образци от големите поети; стихове от младите пера; териториалната цялост и единство на турския народ и държава; външните турци; коментари върху исляма и човека; представяне на нови книги и издания; редакционна статия, която да показва насоката на списанието; регионалните изяви на балканските турци.
По-нататък се декларира, че списанието ще се превърне в окото, ухото и душата на сънародниците и единоверците ни от балканските страни, и на тези от тях, които са се установили в Турция. Ще защитава докрай техните права и свободи, защото то е вик, откъснал се от опечалените им сърца. Тъй като човек е преходен, а сътвореното – вечно, разполагащите с документални материали да се свържат с нас, за да ги предоставим на изследователите.
Въпреки тези намерения, в които акцентът отново пада върху изследването на турската култура, до брой 29 изданието като че ли отмества вниманието си от проблематиката на Балканите, в него преобладават повече материали с национално-злободневна насоченост.
От брой 29 списанието се поема от Мехмед Алев, който го редактира сравнително дълго – до брой 69. Той възстановява в основни линии платформата на първия редактор, списанието отново фокусира вниманието си върху различни страни на турската култура на Балканите, продължава да ни запознава с утвърдени имена или начинаещи поети, дори разширява географията към Кавказ и Крим, в определен план се превръща в издание за турската култура извън пределите на Турция. Отличителна новост е, че всеки брой започва с колонката на главния редактор, в която се поместват публицистични текстове по актуални и парливи проблеми на изселниците, но и на българските турци, за техните нерешени социални въпроси, преподаването на роден език, закони, които се очакват да бъдат приети от българския парламент и др.
След Мехмкд Алев списанието преминава към Кадер Йозлем, който продължава да го редактира и днес. Той придава друга насоченост на изданието, обогатява го с нови теми, като отдава превес на разработки, регламентиращи международно-правния статут, правата и свободите на българските турци, пътищата за разрешаване на техните проблеми съгласно европейските нормативни документи, а в рубриката «Един от нас» се представят известни бизнесмени, бюрократи, общественици и т.н. с корени от Балканите, подема се кампания за представяне на румелийската кухня и др.
Както забелязваме, въпреки че списанието запазва основната си същност и тематична насоченост, съвсем основателно всеки главен редактор слага отпечатък върху характера на изданието. Разбира се, влияние върху съдържанието и позицията му оказват и измененията в обществено-културните потребности и нагласи на самите изселници, в техния социално-битов статут, в характера на вътрешната и балканската политическа конюнктура, разширяването на практикуването на двойното гражданство, правото на участие в изборите в България и др.
Докато при Шерефли изпъква идеалистично-пионерското, културно-изследователското начало, то при Коджаоглу, може би и поради факта, че самият той е от предишното поколение изселници, израснало и се оформило като светоглед в Турция, регионално балканското е пречупено през призмата на национално турското. При Алев се възстановява първоначалният ентусиазъм, изданието се зарежда с повече публицистичен патос, разнообразява тематиката и разширява географията си, докато при Йозлем надделяват правно-нормативните и стратегически анализи.
Като периодичност до брой 60 от октомври/ноември/декември 2006 година то е тримесечно, от 2007 година вече излиза на всеки два месеца, а от 2012 година отново възвръща началната си периодичност. За съжаление, поради финансови затруднения често излиза със закъснение, което довежда до скъсване на връзката с читателите.
В цялото течение често се натъкваме на препечатки на тематично подходящи материали от книги или други издания, от които се абстрахирах при анализа на списанието. Струва ми се, че изданието не успява да привлече постоянен екип от сътрудници и съмишленици, които да прегърнат всеотдайно мисията му. В него пишат преимуществено хора с корени от Балканите, в професионално отношение преобладават учители, университетски преподаватели, дипломати, студенти и др.
Списанието се появява с претенцията да обема турската култура на Балканите, но с твърде редки изключения то стеснява периметъра си с културата и проблемите на българските турци. Поради обстоятелствата, че излиза в Бурса и голяма част от членовете и ръководителите на Дружеството са от Кърджали, обяснимо преобладават материали за Родопите и Лудогорието. Има няколко спорадични текстове, засягащи различни страни и елементи на турската култура в Македония, Албания, Косово и Румъния.