Страници от миналото и настоящето 41

Продължаваме с анализа на едно списание, което се издава в Бурса и е показателен пример за периодиката на изселниците от България в Турция.
*

В рубриката «Бисери на турската поезия» са поместени стихове от турския класик Джахид Съдкъ Таранджъ. Хаккъ Тезел от Анкара обогатява първия брой със спомени за родния си Разград отпреди половин век. По страниците на броя намираме още стих от Нури Тургуд Адалъ, приказка от Лудогорието, препечатан очерк за прославения пехливанин Кел Аличо от Плевен, представяне на детската книга на Лютфи Карагьоз и детски стихове.
Издаването на списанието се посреща с адмирации сред изселническите среди. В брой 2 е поместено писмо на Осман Кълъч от Анкара, в което се изразява уверението, че то ще запълни една голяма празнина и че изследването и разпространението на турската култура на Балканите е свята длъжност на всеки балкански турчин.
Спрях се подробно върху съдържанието и описанието на първия брой, понеже той в голяма степен е представителен за последвалите 17, които излизат под редакторството на Ахмед Шериф Шерефли. Междувременно още от втори брой в редакционната колегия настъпват промени, включват се нови имена, докато някои напускат. Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че в двайсетгодишното течение на списанието промените в редакционната колегия са перманентни.
В брой 17 от ноември/декември 1995 година е поместено прощалното писмо на Шерефли, от което научаваме нови подробности за създаването и първите стъпки на изданието. От трогателното обръщение на вече бившия главен редактор към читателите научаваме подробности за биографията му и за целите на списанието. Той се връща в миналото, в 50-те години на миналия век, когато е започнал да работи в изданията на турски на различни вестници и списания в София, като признава, че в тях е бил принуден да говори и пише в съгласие с официалната конюнктура.
По-късно е бил наказан с лишаване от свобода и когато в килиите е четял надрасканите с кървящи нокти «прощални думи» на осъдените, мечтаел е да пише хубави произведения и да издава списания. Би могло да се каже, че в неговата житейска и творческа съдба се оглежда възходът и трагедията на интелигента от турски произход в България в началото на социалистическата революция и годините на застоя.
Прощалното писмо на Шерефли е своего рода равносметка на извървения житейски път. През 1989 година, напуснал по принуда родината си, той се установява в Бурса. Следващата година в Истанбул случайно се запознава с Рахим Реджеб Акдора, който му предлага издаване на списание Balkanlardan Esinti («Полъх от Балканите»). Твърде бързо Шерефли разбира, че това не е мечтаното списание, защото тежката дума принадлежи на издателя. Затова той отликва радушно на предложението на Дружеството в Бурса да поеме редакторството на новото списание. Първо му хрумва заглавието Balkanlarda Türk Varlığı («Турското наследство на Балканите»), по-късно предлага името «Турската култура на Балканите», което се приема от ръководството:
Така започна издаването на списание за култура, литература и изследвания, което обхваща пет балкански страни. Изградих контакти с България, Румъния, Гърция, Югославия, Албания, дори и Гагаузия, като постоянно публикувах нови творби. Успях да запазя статута на списанието: 80% то бе независимо, а 20% – принадлежеше на Дружеството.
По-нататък Шерефли се оплаква от вътрешната опозиция, от не прописали дори ред хора, които се изживяват като творци. От признанията му става ясно, че той се е нагърбил с всички грижи около изданието: Занимавах се с кореспонденция, получаване на материали, фотографиране, корекция, работа по печатницата, дизайн, изпращане по адресите – всичко бе моя длъжност. Не се оплаквах, защото всичко вършех с любов. Бях на служба на балканските турци. Когато списанието се списваше сносно, имало е случаи, когато съм плакал, се изповядва той.
От думите му – В моите ръце списанието бе продължение на борбата ми в България. Списание, което притежава точен адресат и цел, е средство за борба. То се превърна в единственото списание за култура и изследвания в Турция, предназначено за балканските турци, от 1878 г. насам – разбираме каква важна обществено-културна мисия възлага той на периодичните издания.
Един анализ на броевете под редакторството на Шерефли показва, че то е списвано с изключителен ентусиазъм и себеотдаденост, с ясно съзнание за значимостта и светостта на делото, с едва ли не жертвоготовно желание да се служи на каузата на турската култура на Балканите. В голяма степен то се придържа към афишираните цели. Правят се множество препечатки от по-стари публикации, като паралелно с това се привличат сътрудници. Тематичният регистър е разнообразен, но не се излиза извън рамките на турската култура на Балканите.