БАЛКАНИТЕ- ТЕКУЩИ СЪБИТИЯ 82

На 14ти юли 2015та година Гърция непризнаваща Косово за независима страна осъществи първото си посещение в Прищина на ниво външен министър. Външният министър на Гърция Николаос Коциас, който направи изявление след контактите си заяви, че през предстоящия период Косово може да открие контактен офис в Атина. В името на установяването на близки отношения между Атина и Прищина, Коциас покани своя колега Хашим Тачи да посети Гърция. Освен това Коциас акцентира, че Гърция ще подкрепи членството на Косово в международните организации. Сърбия, която бе обезпокоена от това изявление на Коциас поиска обяснение от Атина.
Косово, което провъзгласи своята независимост на 17ти февруари 2008ма година до днес бе признато от 111 страни, една от които е и Турция. Въпреки опитите на Сърбия за възпрепятстване на признаването на Косово за независима страна 58% от страните членки на ООН дадоха подкрепа за Косово. Посещението на гръцкия външен министър Николаос Коциас в Прищина предизвика безпокойството на Сърбия, че в близко бъдеще Атина също може да признае Косово. След ескалацията на реакциите на Сърбия, гръцкото посолство в Белград оповести, че Атина не възнамерява да признава Косово за независима страна. Освен това в интервю за сръбския вестник „Данас” посланикът на Гърция в Сърбия Константин Икономидис почувства необходимостта да заяви, че между двете страни съществуват здрави исторически, религиозни и социални връзки. Икономидис също така каза, че гърците и сърбите са воювали заедно срещу османските турци, а освен това по време на Балканската война в периода 1912-1913 година Атина и Белград са действали в солидарност и посочи, че събитията развили се през последните години в сферите на икономиката, туризма и други са сближили още повече народите на двете страни.
За да проумеем близостта между Атина и Белград не е необходимо да се връщаме няколко стотин години назад. През 90те години на ХХ век Гърция много често бе критикувана от европейските страни за това, че не спазва ембаргото наложено на Сърбия. През въпросния период Гърция бе ключовата страна доставяща някои стоки, на които бе наложено ембарго. Атина не само, че не спазваше ембаргото, но така също съществуват редица източници свидетелстващи, че гръцки доброволци са се сражавали заедно със сърбите във войната в Босна и Херциговина. От друга страна през 90те години на ХХ век в Гърция неколкократно бяха организирани демонстрации в подкрепа на сърбите. В днешно време гръцките медии продължават да се отнасят с голяма симпатия към сърбите.
Гърция от една страна се отнася към Сърбия като „братска страна”, но от друга поставя на преден план икономическите си интереси. За да може да води свободно икиномически дейности в Сърбия дълго време наред Гърция оказва подкрепа за сръбския лидер Слободан Милошевич. С цел да защити икономическите си интереси след Милошевич, Атина продължи близките си отношения със сръбските политици. Поради всичко това Белград реагира емоционално на сближаването на Гърция и Косово. Дори сръбският външен министър Ивица Дачич загатвайки за кипърския въпрос предупреди Атина да стои далеч от Косово.
Гърция е една от 5те страни членки на ЕС, които все още не са признали Косово за независима страна. Поради кипърския въпрос Гърция се бои да признае независимостта на Косово. Вместо официално признаване на страната през 2000 година Атина откри в Косово контактен офис, а освен вече приема официалните документи издавани от Косово. От друга страна години наред Косово бе използвано от Атина като елемент за спазаряване. Гърция вярва, че ако предприема стъпка в интерес на Косово ще получи подкрепата на страни като САЩ в проблема с официалното име на Македония. Става ясно, че този път Белград предприе тази стъпка относно Косово в замяна на подкрепата, която оказват САЩ по отношение на проблема с дълга на страната с канцлера на Германия Ангела Меркел. Белград е наясно със случващото се, но иска да разбере до къде ще стигне Гърция в сближаването си с Косово. Що се отнася до причината, ако Гърция тръгне да признава Косово то Румъния и Словакия може да сторят същото. През месец май 2015та година румънският премиер Виктор Понта бе заявил, че е вероятно да преразгледат своята позиция относно Косово. Ако един ден всички страни членки на ЕС заемат обща позиция по отношение на Косово това ще бъде голям удар за Белград.