Страници от миналото и настоящето 40

Продължаваме темата за едно списание, което се издава в Бурса и е показателен пример за периодиката на изселниците от България в Турция.
*

Ще се спра по-подробно върху «Започвайки...» – своеобразната програмна статия на списанието, подписана от Зюлкеф Йешилбахче – секретар на Федерацията, който отговаря за връзки с обществеността. В нея, след като се изразява радост и удовлетворение от започнатото дело, се подчертава, че през следващите години списанието ще се превърне в окото и ухото на сънародниците ни на Балканите и въобще на всеки турски гражданин. Накратко, то ще бъде паметник на идентичността ни. По-нататък се изтъква, че в него всеки ще намери възможност да отрази културните събития, на които е бил свидетел. По страниците му ще бъдат представени, доколкото това е възможно, родените и израснали на Балканите – живи или починали – поети, писатели, културни дейци, както и творби с висока художествена стойност.
Като основни теми, които ще бъдат разработени в списанието, са посочени културният живот, традиции и обичаи, носии и народни песни на турското малцинство в България, Югославия, Гърция и Румъния. Тъй като е твърде пресен споменът от травмата на «голямата екскурзия» през 1989 година, няма да се омаловажат писмата, които тайно се изпращат от България по време на смяната на имената, както и някои материали по турските вестници. Следва призив за абониране и за възможно най-широко разпространяване на списанието.
В бележката «Защо «Турската култура на Балканите»? Защо излизаме?», подписана от името на редакционната колегия, се подчертава, че през вековете турците са оставили своя култура на Балканите, която, макар вече окършена и ощетена, продължава да се създава, но тя не се познава и изследва достатъчно. Оттук произтича убедеността, че списанието поема една свята и национална отговорност. Конкретно целите му се определят като опазване на тези забравени, след едно поколение погребани и окастрени духовни ценности; събиране на легенди, народни песни, приказки, приспивни песни, залъгалки, гатанки, пословици, в които е отразен народният дух; записване на надгробни надписи, надписи по чешми.
Тези цели са породени от нерадостната констатация, че традициите и обичаите, народните игри и танци тънат в забрава, а безспорна истина е, че народите съществуват с духовните си ценности, те са големи с националните си култури. От името на редакционната колегия е отправена покана към всички интелектуалци да потърсят, открият и да пишат за духовните ценности на балканските турци, които съставят националната култура.
От така афишираните намерения и цели се налага изводът, че списанието ще акцентира върху регистрирането, изследването и опазването на занемарената, тънещата в прах и забвение поради различни обществено-политически причини турска материална и духовна култура на Балканите, като по този начин тя да бъде възкресена и продължена.
Нека да изтъкна, че тези приоритети остават валидни и много по-късно. Така например, в брой 73 от януари/февруари 2009 година председателят на Дружеството Емин Балкан в редакционна бележка отбелязва следното: Все още основната ни задача е да разкажем за трудностите на днешния ден, за болезненото минало; освен това, да съхраним и съживим турската култура в региона. Списанието ни се е нагърбило с мисията да съхранява това наследство, традициите и обичаите, фолклора, поезията, музиката и кухнята ни, както и да отразява актуалните събития на полуострова.
Първият брой предлага още информация за разпространеността на турския език по света, нови стихове от Ахмед Шериф Шерефли, интервю с генералния секретар на Федерацията и депутат от Бурса Мюмин Генчоглу, който разказва за създаването и дейността на Балгьоч в началото на 1985 година, като специално подчертава, че борбата е водена срещу тоталитарния режим, а не срещу българския народ; препечатка на есето на Сабахатин Байрам Йоз «Разваленият оркестър, изпуснатите влакове и загубите ни», което третира съдбата на турската творческа интелигенция в България през социалистическия период, за демагогията на тоталитарната идеология спрямо нея. По-нататък узнаваме за изселник от Момчилград, подарил библиотеката си от над 10 хиляди тома на Министерството на културата; поместен е фрагмент от мемоарната книга на Осман Кълъч «Жертва на съдбата», разкриваща общата драма на турците в България през определен период; представен е роденият в село Мост, Кърджалийско, скулптор Зияеттин Нуриев, тогава преподавател в Истанбул; препечатка на есето «Турският интелектуалец на Балканите» от Каскатъ, написано през 30-те години на миналия век; рубриката «Фолклорът ни» запознава с популярната румелийска песен «Алиш с черните вежди». В редакционна бележка изрично се споменава, че румелийските турски песни досега не са изследвани, като се призовава да бъдат изпратени нови такива. По-нататък Шерефли, въз основа на изследване на Мехмед Тюркер Аджароглу представя списанията, излезли на турски в България, с уговорката, че темата ще бъде продължена. Поместено е писмо със задна дата на Исмаил Бекир Аглагюл до Шерефли. След откъс от спомените на старозагорския мюфтия Хюсеин Раджи ефенди по време на Руско-турската война, списанието отново се връща към фолклора, като помества осем анектота за «герловския Настрадин Ходжа» Мехмед Геренли от Мухаррем Тахсин. От издавания тогава в София вестник «Права и свободи» е препечатан очерк за Мехмед Мустафа Кара, скъпа жертва на «възродителния процес».