Страници от миналото и настоящето 39/2015

В следващите няколко програми ще ви запознаем с едно списание, което се издава в Бурса и е показателен пример за периодиката на изселниците от България в Турция.
*

Може да се каже, че периодиката на турски език в България, която излиза на арабица и латиница, е систематизирана и сравнително добре проучена, но за съжаление представата за вестниците и списанията в Република Турция, издавани от изселници от България през различни години, е твърде бегла и те все още не са се превърнали в обект на сериозен и задълбочен изследователски интерес.
Сред периодичните издания, чието изследване би дало интересни резултати, са вестник Anayurt («Отечество»), който се издава в Анкара през 50-те години на миналия век; списание Bulgaristan Türklerinin Sesi («Гласът на българските турци»), което е орган на Дружеството за култура и подпомагане на българските турци в Анкара, брой 1 е от декември 1987 година); Balkanların Sesi («Гласът на Балканите»), тримесечно списание за култура и изкуство в Анкара, брой 1 излиза в края на 1988 година, а общо са издадени 24 броя; Balkanlardan Esinti («Полъх от Балканите»), месечно списание за литература, история и култура, издавано в Истанбул в 1990-1991 година; списание Sema («Сема»), орган на Дружеството за изследване и развитие на турско-българската култура, брой 1 е от януари 1997 година); Balkan Türklerinin Sesi («Гласът на балканските турци»), месечник за история, култура, литература и изкуство, орган на Дружеството за солидарност и култура на балканските турци, излиза в Истанбул към края на 80-те и началото на 90-те години); списание Birlik («Единство»), орган на Дружеството за култура и солидарност на балканските турци в Измир, започва да се издава през 2006 година), вестник Bizim Anayurt («Наше отечество»), издаван в Истанбул през 90-те години); Rumeli («Румелия»), двумесечно списание за новини, изкуство, изследвания и коментари, издавано от януари 2008 година в Гебзе, Истанбул); Tuna («Дунав»), двумесечно списание за литература, изкуство, култура и просвета, издавано в Истанбул, брой 1 е от 1997 година) и други.
Някои от тези заглавия имат твърде кратък издателски живот, други излизат нередовно. Проблематично е и тяхното издирване и намиране в библиотеките и архивите. От посочените вестници и списания в момента регулярно продължава да излиза само списание Rumeli.
Като се задоволявам на този етап с отчитането на наложителността от всестранното проследяване на възникването и развитието, както и съдържателния анализ на тези издания, ще се опитам да фокусира вниманието си само върху едно списание – Balkanlarda Türk Kültürü («Турската култура на Балканите»), понеже и като издателски живот – за повече от 20 години досега са излезли 84 броя, и като място на издаване, и в качеството си на печатен орган на гражданската инициатива BAL-GÖÇ (Дружество за култура и солидарност на турците от Балканите), а впоследствие и на BGF (Федерацията на Дружествата на изселниците и емигрантите от Балканите), то съчетава в себе си най-същностните черти на периодиката на балканските турци в Република Турция. С други думи, изхождайки от разбирането, че «слънцето се отразява и в капката роса», чрез проследяване на частното ще се опитам да очертая картината на общото.
Брой 1 на списанието излиза през ноември 1991 г. в «изселническото гнездо» Бурса, когато са минали повече от две години от началото на «голямата екскурзия», но все още, под една или друга форма, хиляди хора продължават да се стичат от България. Изданието е обявено за списание за наука и култура. На корицата виждаме емблемата му – кръг, в който са поместени балканските страни, а тогава те са Румъния, Югославия, Албания, Гърция, България и Турция. От външната страна на кръга се цитират думи на основателя на Турската република Кемал Ататюрк, произнесени на 17 януари 1931 година: Изселниците са национален спомен от изгубените земи.
На цветната корица на списанието е поместена фотография, която отразява момент от посрещането на тогавашния турски президент Тургут Йозал в Бурса от Мюмин Генчоглу, създателя на Дружеството за култура и солидарност на турците от Балканите, който тогава е депутат във Великото национално събрание на Турция от Отечествената партия. Генчоглу е посочен и като собственик на изданието, като името му е заградено в каре, понеже същата година загива нелепо в автомобилна катастрофа.
Редактор на списанието е Ахмед Шериф Шерефли. В редакционната колегия са включени предимно имена от академичните среди и културни дейци, които са изселници от различни години. Цената на изданието е 4 хиляди турски лири, като е обявено, че първият брой е безплатен. На задната корица е поместена фотография на млада жена и девойка от Лудогорието в традиционна сватбена носия. Тиражът на списанието не е указан, но и през следващите години то излиза обикновено в хиляда, а в определен период и 2 хиляди бройки. Не се разпространява по будки или други публични места, изпраща се на абонатите, чийто брой не надвишава стотина души, а така също на различни библиотеки в страната и чужбина.