Принципът за мира в турската външна политика

Панорама на събитията 129/2015
Принципът на мира в турската външна политика
Както всяка друга страна така и в Турция вътрешната и външна политики са изградени върху някои основни принципи и ценности. На първо място сред принципите на Турция стои принципът „Мир в страната мир в света“. Този принцип е приоритетен и силен пътеводител за насоката на турската политика.Този принцип в никакъв случай не означава, че Турция никога няма да се намеси във война ,дори в необходимите случаи, а изразява нейното предпочитание да разрешава проблемите по пътя на мира и диалога.С други думи ,основната политическа перспектива на Турция е разрешаването на вътрешните и външни проблеми с мирни методи-
В цялата история на Република Турция няма конкретен пример доказващ потъпкването на този принцип или пък съзнателното му нарушаване. Турция през цялата си история не е обявявала война на нито една държава и пряко не е била страна във военен конфликт.В противовесзамяна на това се сочат твърдения за изпращането на военнослужащи в Корейската война, Кипърската военна операция, сирийската политика или пък военните усилия срещу терористичната организация ПКК.
В приблизително 100 годишния период на Републиката е възможно да се посочат подобни примери,но те не противоречат директно на основния принцип „Мир в страната мир в света“.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен.
Участието на Турция в Корейската война през 1951 година не бе обявяване на война, а израз на готовността и да се включи в международни операции в съответствие с резолюция 337 на Общото събрание на ООН от 3 ноември 1950 година .В тази война Турция бе съюзник със САЩ и НАТО и по този начин прояви позицията си срещу бившия Съветски съюз и Китай. Но това не означава, че Турция е воювала директно с тези страни.
При вторият пример, а именно Кипърската военна операция през 1974 година, участието на Турция не бе обявяване на война нито на Кипърските гърци, нито пък на подкрепящата ги Гърция.Основната цел бе да се защити сигурността на кипърските турци останали под натиска и терора на кипърските гърци.Тази намеса Турция извърши възоснова на гараньорските си права ,присъдени и с Лондонското споразумение от 1960 година.
Третият случай , военните усилия на Турция срещу ПКК бяха проведени с цел възпрепятстването на терористичните акции. Макар по този въпрос съществуват редица разногласия, по същество всички страни приемат, че това е борба срещу терористична организация. Следователно това не е официална война ,а стратегия за ликвидирането на терора.В последния етап тази стратегия се преобрази в стратегия за разрешаване на проблема.
Най- дискусионният пример в контекста на миролюбивата външна политика, е сирийската политика на Турция.Политиката на турското правителство за оказване на помощ на сирийската въоръжена опозиция създаде представата, че Турция воюва със Сирия и предвид поризтеклите някои събития се стига до извода,че Турция води войнствена политика.
Тези твърдения и представи са неправилни.Турция официално не е във война със Сирия и не е обявявала война. В основата на сирийската политика стои тревогата от безчинствата на режима на Есад и целта за отстраняването му.
Посочените по горе примери са малобройни в историята на Република Турция,докато за миролюбивата политика на Турция могат да се посочат много повече примери.След османската епоха въпреки загубата на територии Турция никога не е предприемала агресивна политика. Въпреки че някои територии са били включени в нейните граници и по късно са останали извън нейния суверенитет като Мосул, Киркук и Западна Тракия,никога не е преследвала целта за освобождаването на тези земи,не е проявявала агресивност като например Германия или някои други страни.Напротив,всички правителства на Република Турция са проявявали уважение към географските и политически условия поставени в Лозанския договор.Тук отново се повтаря принципът че Турция никога не е имала претенции към териториите на никоя страна.Още повече,Турция е полагала максимални усилия за установяването на мира и стабилността в целия регион около себе си,Балканите Близкия изток,Кавказието и в целия свят.
Главната идея в желанието на Турция за пълноправно членство в ЕС е да бъде в подкрепа на развитието на мира.Като член на ЕС Турция ще бъде в интеграция с членуващите страни и ще установи мирно съжителство и с Кипърската гръцка част и Гърция.