Страници от миналото и настоящето 31

В няколко поредни програми ви запознахме със състоянието на турско-българските културни и литературни контакти в началото на 30-те години на миналия век. Днес приключваме темата с кратък поглед върху художествените преводи.
*
Най-забележителният пример в областта на художествения превод е безспорно започването на публикуването от 12 април 1931 година (от брой 3529 до 3619) като подлистник във всекидневника «Зора» на преведения от Борис Ачков роман на Решад Нури «Чучулигата». Вестникът оповестява, че ще пусне в подлистници романа, предлага кратка оценка за творбата, в която тя е определена като романът на една млада турска девойка, като песента на една душа. Изданието припомня, че преди години Пиер Лоти в романа «Разочарованите» изнесе на показ душата на скритата от света туркиня; той ни даде образа на затворената в харема турска жена и нейните копнежи за свобода и волен живот. Изрично се подчертава, че турският писател с вещината на голям сърцевед разкрива душата на една жена, нейните най-свидни мечти, разочарования и страдания. Едновременно с това романът разкрива обществената атмосфера в страната, като ниже огърлица от чудно хубави битови картини из живота на Турция преди и след войната.
На 12 декември 1929 година авторът Решад Нури пише от Анкара следното трогателно писмо:
Уважаеми господине, второто Ви писмо, колкото и да ми причини срам и смущение, толкова и ме възхити. При получаването на първото Ви писмо заминах от Стамбул за Анкара. А в момента, когато исках да Ви отговоря, с голямо прискърбие и съжаление за мен констатирах, че съм изгубил както писмото, така и адреса Ви. Само уважаемото Ви име бе останало в паметта ми, но за голямо съжаление, бях забравил града Ви. От шест месеца насам, когато си спомня за Вас, обзема ме голям срам, от който не мога да се отърва. Уверен съм, че Вие ще приемете за извинително всичко това и ще ми простите, че не съм Ви отговорил досега.
Възхитен съм от обстоятелството, че Вие сте харесали моето произведение и сте пожелали да го преведете на български. Особено пък аз, който открай време харесвам и обичам българите. За това може да бъде свидетел моят приятел г-н Панчо Дорев, бивш депутат от Битоля, живущ понастоящем в България. Преди 4-5 месеца г-н Дорев беше дошъл в Анкара и на него бях казал, че нямам възможност да отговоря на един господин, който желае да преведе на български моето произведение «Чучулигата», понеже изгубих адреса му.
Както Ви излагам по-горе, ще бъда възхитен, ако видя преведена на български моята книга. Особено пък когато излезе от печат и Вие ми изпратите един екземпляр, аз ще го поставя на най-видно място в библиотеката си. Преди това обаче, ще Ви бъда много признателен, ако ми изпратите лика си за спомен. Щом като ние двама с Вас сме две същества, които са обикнали героите на едно въображаемо събитие и сме се постарали да ги възпеем, то много естествено, че между душите ни има голяма близост.
Ето защо, даже и да нямаме възможност да се видим, все пак ние се считаме за двама близки приятели. Особено ако Вие ми изпратите Вашата снимка и видя ликът Ви, можете да бъдете уверени, че всъщност в него аз ще съзра един мой стар приятел, когото неминуемо ще обикна.
Вестник «Време» през 1931 година в 27 поредни броя публикува «Словото» на Мустафа Кемал паша, което той чете от трибуната на Меджлиса от 15 до 20 октомври 1927 година. Представляващото летопис на турската революция от 1919 година насам «Слово» е в превод на писателя Гьончо Белев, направен вероятно от руски.
През 1932 година във вестник «Литературен глас» роденият в Истанбул Христо Бръзицов започва да публикува своите уникални 24 «Писма от Цариград», в които с художествено-публицистичен патос отразява отношението си към «вечния град», към различни исторически топоси и събития от имперския и републиканския период, пречупено през призмата на спомена и детското светоусещане.
Приведените примери, които могат да бъдат умножени, показват, че в началото на 30-те години на миналия век съществуват активни, добронамерени и открити контакти в сферата на културата и образованието между България и Турция. Подписаните договори и споразумения, които са израз на съществуващата добра политическа воля в двете страни, основаните не само в столиците дружества за турско-българска дружба и тяхната дейност създават необходимата законова и гражданска база за инспектори, учители, университетски преподаватели, видни учени, журналисти, фолклорни и танцови ансамбли, театрални и оперетни трупи да предприемат пътуване към съседната страна.
Както се вижда, контактите са породени от желанието да бъде опознат вековният съсед, да се регистрират новостите в обществения живот; те са мотивирани от искреното намерение за развиване на приятелството и братството, от съзнанието, че двата народа са много близки не само географски, но ги обединява една обща история, от което произтича близостта в традициите, душевността и светогледа.