Страници от миналото и настоящето 30

Продължаваме темата за турско-българските културни и литературни контакти в началото на 30-те години на миналия век.
*
Български журналисти, водени от председателя на Съюза на журналистите във Варна и директор на Спортното училище в града Антон Байчев, в средата на юни 1932 година посещават Турция. Визитата е организирана от въпросния Съюз, в който членуват 99% от провинциалните журналисти, както и от българския пълномощен министър в Анкара Тодор Павлов и от митрополит Борис Охридски, представител на Българската екзархия в Истанбул. 36-членната делегация, придружена от 25 млади момичета и 25 момчета отбрани изпълнители, гайдар, кавалджия и 10 души оркестър, членове на фолклорен ансамбъл «Българска китка» от Плевен, с ръководител Борис Цонев, пристига в Истанбул с кораба «Цар Фердинанд», където е посрещната сърдечно от турски журналисти.
В делегацията присъстват още Борис Сакъзов и Димо Йорданов. Двата народа са много близки, те са братя на една и съща земя. Виждате, че всички говорим турски. Посрещаме с възторг турската революция и прогрес и се прекланяме пред делото на Мустафа Кемал паша!, заявяват българите при посрещането, след което правят разходка из града и с вечерния влак заминават за Анкара.
В турската столица българската делегация е посрещната от председателя на Меджлиса Кязъм паша. Трупата изнася представление в Народния дом, на което присъстват Мустафа Кемал паша, премиерът Исмет паша, министърът на външните работи Тевфик Рющю, министърът на образованието Есад бей, председателят на Анадолската агенция Ахмед Муваффак, председателят на журналистите Хаккъ Тарък и други. В представлението участва и девически хор от турска страна. Речи, в които непрекъснато се подчертава необходимостта от турско-българско приятелство и разбирателство, произнасят Рушен Ешреф и Фазъл Ахмед.
Борис Цонев сполучливо подбира типични български песни, хорà и ръченици, народни обичаи, национални носии, които извикват възторга на турската публика. Трогнат от представлението, Мустафа Кемал паша поканва ръководителя и две танцьорки в ложата си и ги поздравява: Видях повече от това, което очаквах, и ако България е хубава като «Българска китка», то вашата България може да се гордее.
След двудневно пребиваване в новата столица «Българска китка» се завръща в Истанбул, където изнася три изпълнения на сцената в Тепебашъ. Преди отпътуването за родината през Едирне, Истанбулската община дава обяд на фолклорния ансамбъл и варненските журналисти в ресторант «Новотни», на който присъстват административни ръководители, сред които е и известният режисьор Мухсин Ертугрул. Според официоза Cumhuriyet Борис Сакъзов изтъква, че фолклорният ансамбъл е пренесъл тук душата на България, нещо повече – той е уверен, че нашата младеж ще вземе за пътеводител турската революция. Обядът продължава с музика и танци.
Красноречиво доказателство за турско-българските културни контакти през онези години е и турнето на Кооперативния театър в Истанбул през ноември 1931 година във връзка с 10-годишния юбилей на трупата. В продължение на две седмици в Истанбул трупата изнася 27 представления в театър «Франсе». Турската критика възторжено хвали българската оперетна трупа, особено се превъзнася забележителната дарба на Мими Балканска. Кооперативният театър получава лична покана от Мустафа Кемал паша да гастролира в Анкара, дори той откупува всички представления и входът е безплатен. Българските артисти изнасят пет представления, три от които са посетени лично от председателя на републиката и министрите му.
Нека да изтъкна интересната подробност, че първият спектакъл, оперетата «Тайните на харема» на руския либретист и композитор Валентинов, в който чрез музиката и танците се поражда само смях и настроение, е свързан с премахването на фесовете и фереджетата. В началото гастролиращите артисти се притесняват да излязат на сцената с фесове и затова искат специално разрешение. Но в трето действие, където Муса съобщава на Вели паша, че въстанието на младотурците е победило и че той е получил заповед от Истанбул да встъпи в длъжността на пашата, смъква от главата му чалмата, хвърля я на земята и му слага една цивилна шапка, гръм от ръкопляскания изпълва целия салон, в Мустафа Кемал паша се усмихва и аплодира, доволен, че вижда на сцената една от своите реформи.
На третата вечер Кооперативният театър се представя с «Царицата на чардаша», като в ролята на Силва Мими Балканска надминава себе си. Очарован от играта на българските артисти, Мустафа Кемал ги аплодира възторжено, поканва ги в официалната си ложа и дружески споделя: Не съм забравил България. Там оставих частица от моята младост.
Интензифицирането на културните контакти, духът на приятелство и разбирателство във взаимоотношенията намира отражение и в художествените преводи на литературни и документални творби. Макар че в тази област не са отчетени значими постижения, радващ е възбуденият интерес, който всъщност датира от втората половина на 20-те години на миналия век. Така например двуседмичното литературно-научно списание «Наковалня» на Димитър Полянов в «Нашите турски приятели», на първа страница помества портрет на Назъм Хикмет, а на втора предлага очерк за живота и творчеството му, взаимстван от едно атинско списание. Няма в цяла Турция човек, бил той интелигент, буржоа, военен или прост работник, който да не знае, да не изговаря с омраза или възхищение името на Назъм Хикмет – с тези думи започва представянето на турския творец, който е поет по душа, поет възторжен, поет на онеправданите. Лявоориентираното списание «Наковалня» се оплаква от мъчнотията да влезе направо във връзка с турската революционна поезия.