Страници от миналото и настоящето 28

Продължаваме темата за турско-българските културни и литературни контакти в началото на 30-те години на миналия век. 

*
Тези симпатии са взаимни, понеже и Мустафа Кемал използва всякакъв удобен повод да изтъкне особената си слабост и благоволение към България и народа й. Спомените, които отнесох от краткото си пребиваване в България, останаха завинаги живи в моята памет. Чувствата на искрена симпатия към България, които се породиха в мене, съвсем не са угаснали. Те са лежали винаги в основата на моята дейност в областта на взаимните отношения между двете страни, споделя той пред журналиста Георги Кереков.
Не е случайно, че Република Турция се възприема от българските интелектуалци като творение на гения и резултат на далновидността на родения в Солун балканец, за когото вече са сложени маса легенди. Забелязваме, че се поставя знак за равенство между неговата личност и Нова Турция. Все в тази връзка, един български автор озаглавява написания през онези години пътепис именно така – «В страната на Кемал паша», като промените в страната се олицетворяват в и чрез фигурата на бъдещия «родоначалник на турците». Неговата магнетична личност привлича много българи, които с очите си искат да видят и да се запознаят с чудото, което се сътворява в Анадола под негово ръководство.
Почитания към делото на Мустафа Кемал, който, пренасяйки цивилизацията и културата на Запада в света на Изтока, създава една културна и силна Турция, изразява и цар Борис пред турския посланик в София след връчването му на немския превод на «Словото».
Бихме могли да изтъкнем още една причина за интереса към Турция: тя се издига в политическо, културно и стопанско отношение и може да послужи като едно напомняне за онова, което и нашите управници, държавници и общественици би трябвало да замислят и да правят повечко от досегашното, т. е., тя да се вземе за пример и коректив, като тук по-конкретно се визират мерките срещу световната стопанска криза.
В споменатия период прозира желание и стремеж да се отвори нова страница в отношенията между двете страни, които да се отърсят от всички досегашни негативи. Едва ли ще бъде пресилено да изтъкна, че нито по-рано, а още по-малко – по-късно, трудно бихме засвидетелствали такава готовност за отваряне на обятията, за безрезервно желание за сътрудничество, за отърсване от робуване на закостенели представи, за опознаване на съседа.
Разбира се, въпросният интерес през 30-те години на XX век не би могъл да бъде едностранен. Редица турски интелектуалци също изявяват желание и готовност да пътуват в България, да се запознаят с преживялата драматични колизии в развитието си след Първата световна война съседна страна, да опознаят традициите, бита и душевността на народа й, с който доскоро са водили съвместен живот, да обменят професионален и личен опит и други. Радващо е, че в повечето случаи впечатленията от тези пътувания и посещения се отразяват под формата на дневници, пътни бележки, спомени и други в печатните органи, допринасяйки по такъв начин за всестранното опознаване на съседната страна.
Ако трябва да се обобщи, през 30-те години на XX век с подписаните договори се поставят политико-дипломатическите и международно-правни основи на добросъседските и приятелски българо-турски отношения. На тази база се създават условия за развиване на културни отношения, интересът към съседа нараства и непосредствен негов израз представляват най-вече пътуванията и екскурзиите, които се предприемат по море или по суша.
Съвсем условно, просветно-образователните и културни контакти между двете страни през този период могат да бъдат обединени в няколко групи, а именно: 1) посещения на учители и университетски преподаватели; 2) пътувания на журналисти; 3) представления на фолклорни ансамбли и театрални трупи; 4) преводи на литературни произведения.
Нека хронологически да проследим, привеждайки някои примери, контактите в така сформираните групи в началото на 30-те години на XX век, след което в отношенията между двете страни натежават други тенденции и те преминават вече в друг етап на развитие.
През есента на 1930 година един от първите български османисти Панчо Дорев около два месеца работи в османския архив в Истанбул. По-конкретно той се занимава с изследването на онези архивни единици, които представляват интерес за българската история. В доклад от 21 ноември 1930 година до Министерския съвет за резултатите от командировката той отчита, че е прегледал и използвал всичко, що се отнася до нашето минало от началото на миналия век в политико-историческо, народно-църковно и търговско-стопанско отношение. Също така той снема преписи от някои анонимни турски хроники и известни турски ръкописи, султански регистри и т. н. По време на работата му е оказана колегиална помощ от местните историци.
На 9 април 1931 година 24 учители и 3 възпитатели от Втора мъжка гимназия в София посещават Едирне. Целта на пътуването е обмен на опит и размяна на мисли по учебната програма, методиката на преподаване и т. н. Българските гости се запознават с историческите забележителности на града, като в Девическото педагогическо училище в тяхна чест се организира специален концерт, завързват се приятелски и колегиални контакти. В местния вестник се появява статията «Турско-българското приятелство», чийто автор Кадри Огуз изтъква радушния прием на българските учители и колко бързо е бил намерен общ език между гостите и домакините. Това му дава повод да изрази увереността си, че искрените връзки между двата народа ще укрепват с всеки изминат ден.