100 ната годишнина на Първата световна война

Първата световна война в 100-ната си годишнина – значение и резултати
Трудно е да се направи резюме на Първата световна война, за която вече са изписани хиляди книги и статии. Но погледнато в 100 годишна перспектива тази война има критични особености от гледна точка на историята на света и човечеството.По същество това е война между големите индустриални държави натрупали икономическа и военна мощ с която претендират за господство в света. Създадени са били две коалиции Антантата, в която влизат Франция, Англия, Русия и САЩ/ 1917/ и Централният съюз на Германия, Австро –Унгария, Османската империя и България.
Първата световна война продължава по-вече от 4 години. Войната завършва с победата на страните от Антантата. Победителите се опитват да създадат нов световен строй,победените са разочаровани.Най- важните изводи от тази война ще обобощим в три насоки.
Първо,Първата световна война е кулминация на периода на класическите империалистически политики.Извисяващите се през 19 век идеиологии за нация –държави в Европа след включването на по голямата част от света в империалистическата система ,през 20 век стигат до точката на борба за надмощие. В началото на войната участват 8 държави, а в края – 33 държави и 75% от населението на Земята. САЩ се включват във военните действия на страната на Антантата през 1917 година. Военните действия се водят по суша ,въздух и море в Европа, Азия и Африка. Войната разрушава мирното ежедневие на милиони хора и тяхното бъдеще.
Второ,войната затваря ерата на класическите империи и разпространява модела на нациите държави,чиито корени произтичат още от 17 век.Най- негативно повлияни от войната бяха Османската и Австроунгарска империи,които се разпаднаха.Народите и страните принадлежащи на Османската империя бяха оформени според интересите на победилите държави. Най -очебиещ пример за това са създадените в последствие малки държавици в Близкия изток и Балканите.Геополитическото устройство на регион простиращ се от Месопотамия до Северна Африка,от Средна Азия до Балканите е плод на Първата световна война.
Трето, империалистическите държави не успяха да реализират всички свои планове за следвоенния период.Показателен пример от историята е, че не успяха да реализират проекта за създаване на арменска, кюрдска и гръцка държави на територията на Турция.Турският народ след Османската империя проведе успешна съпротива срещу империализма.Освободителната борба начело с Мустафа Кемал Ататюрк доведе до основаването на Република Турция.Трябва особено да подчертаем значението на Битката при Чанаккале от 1915 предопределила съдбата на войната и световната история.
Предлагаме ви коментара по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в университета Мармара.

Горепосочените три обстоятелства, излезли на преден план сред редица други характеристики на войната ,ни дават много важни уроци.Първо събитията произтекли специално в Ирак, Сирия Палестина и общо в Близкоизточния район през 20 век показват колко зле са били редактирани резултатите от Първата световна война. Изживяваният ужас на екстремистите на ИД в Ирак и Сирия доказва доколко следвоенните граници очертани с империалистически стремежи са изкуствени и проблематични. Днешните събития са доказателство ,че Първата световна война не е приключила и че сега добива призрачен вид. Една сто годишна война по различен начин се отразява на съвременната история.
Съвременните условия на региона са доста по различни от преди 100 години. В съвременните войни водеща роля също колкото империалистически държави играят и силните играчи на Близкия изток .Силните държави на региона са първостепенна сила в регионалните политики,но за съжаление и между регионалните страни са налице силна конфронтация и сблъсъци.Дори съществува опасността от превръщането на тези сблъсъци в междусектантски и етнически схватки. Организации като ИД и Хизбуллах воюват една срещу друга в Сирия и това може да бъде искрицата подпалила големия взрив.Това разбира се не е в интерес на регионалните народи.25 годишната Иракска, 5 годишната Сирийска войни и 100 годишният Палестински конфликт показват степента на затрудненост, в която е изпаднал района.
Някои специалисти считат, че Първата световна война е ликвидирала прочутият „Източен проблем“ и всички войни.Но днес тези тълкувания са невалидни, защото нито Източният проблем бе разрешен, нито пък войните са прекратени.Защото освен продължилата през 20 век Втора световна война възникнаха и стотици други войни.
Резултатите от Първата световна война и по същество многогодишната военна история доказват,че войните не са разрешение за проблемите. Карл фон Клаузевиц , авторът на най-изучавания и цитиран трактат по военното изкуство в историята – "За войната" пише, че войните са манипулация на политиците и излага теорията си за взаимодействието между политиката, военните и населението.
Войните развиват оръжейната промишленост на силните държави, но изтощават слабите общности.Включването на слаборазвитите държави във война означава тяхната разруха. Военните действия предизвикват големи разрушения, дълбоки душевни травми, безкрайни страдания и много лишения за хората.