Страници от миналото и настоящето 27

В поредица от програми ще се спрем върху турско-българските културни и литературни контакти в началото на 30-те години на миналия век, когато те бележат голям разцвет. 

*
Понякога в междудържавните отношения настъпват периоди, когато отношенията във всички сфери на обществения живот са изчистени до краен предел от исторически наслоения и обремененост, задухват освежителни ветрове и съществуващите негативи се смитат под килима.
В конкретния случай, турско-българските държавни, политически, обществено- икономически, културни, дипломатически, спортни и т.н. взаимоотношения изживяват такъв извисен период именно в началото на 30-те години на миналия век.
Макар че оценката историците за този времеви отрязък в турско-българските отношения е като за период на приятелство с много въпросителни, смятам, че точно във въпросния кратък промеждутък интересът към съседа, провокиращ желанието за открито и взаимно опознаване, стремежът за сближаване и установяване на диалог и контакти, непредубедеността достигат своята връхна точка.
Като съществен фактор за възбуждането на този основателен интерес сред българската общественост, в частност, интелектуален елит и културни дейци, изпъкват обективни обстоятелства като съседството на двете страни, както и преобразуванията във всички сфери на живота на установената преди десетина години Турска република, решително скъсала с миналото и избрала модерен път на развитие.
Не може българският общественик и въобще интелигент да игнорира събитията, живота, поминъка и изобщо социално-културните проявления на Нова Турция, пише в предварителната бележка към статията си «Най-новите конституционни и социално- културни реформи на Турската република» Стефан Бобчев, като веднага изрежда причините за това: С турците ние сме съседи. Многобройно малцинство турци обитават в нашата държава като добри, коректни и трудолюбиви български граждани.
Десет години Турска република!, възкликва той в една друга статия, като по такъв начин изразява съмненията на мнозина български общественици, които не вярват и дори проповядват, че крайно мъчното дело, за което се залови Мустафа Кемал паша със своите другари за възраждането и преобразуването на султанска Турция, скоро ще пропадне. Но рефоменият процес в съседната страна продължава с такъв ход, който Стефан Бобчев нарича кинематографически.
Не може да не се отчете приносът на тогавашния преподавател в Свободния университет Стефан Бобчев, доайенът, който в серия от статии и публикации в списание «Научен преглед» и в списание «Юридически преглед» със завидна последователност, използвайки предимно турски и френски източници, а и като се базира на личния си опит, разяснява различни страни от турската революция и реформени процеси пред българската общественост.
В тази връзка, без да претендирам за изчерпателност, би следвало да отбележа: «За нова Турция и нейната конституция», «Швейцарският кодекс в Ангора», «Държавният строй на сегашна Турция», «Най-новите конституционни и социално-културни реформи на Турската република», «Как, кога и защо премахнаха в Турция султаната и халифата?», «В Нова Турция», «Гаази или Гази Мустафа Кемал паша», «Преобразователни копнежи и достижения в Нова Турция», «Важни политически, социални и културни реформи в Турция» и други.
В антрефилето на вестник «Слово» от 28 януари 1929 година «Турските работи» безспорният доайен на българската журналистика и дипломация Михаил Маджаров отбелязва: В Анкара заседава едно Велико народно събрание, през което се прокарват всички реформи, с които Нова Турция зачудва Стария свят. Вестникът преди няколко месеца е изпратил специалния си кореспондент Георги Кереков в турската столица, за да се запознае на място с произтичащите процеси в страната. На свой ред той провежда обширни интервюта с председателя на републиката, с министъра на външните работи, пише за големите реформи, прокарани през последните години в учебното дело и за изграждането на символа на републиката – новата столица Анкара.
Не по-маловажен и пряко свързан с този е и факторът, в чийто център стои личността и неоспоримият авторитет сред българската общественост на Мустафа Кемал паша, когото всички познават като изключителен приятел на България и радетел за разширяването и укрепването на турско-българското приятелство. Българският интелектуален елит знае, че в основата на крайно интересната и поучителна история на възкръсването на страната като феникс от пепелта, стои легендарната личност на видния пълководец, окачествен като реформатор, който не се уморява да носи високо знамето на спасението, на избавлението, на преобразуването на Турция. Популярността му сред българските културни дейци е толкова голяма, че поетът Любомир Бобевски дори му посвещава стихотворение от 19 куплета, публикувано на български във вестник «Делиорман» в превод на адвокат Юмуков и разпространено като листовка сред турското население в България; русенската фабрика «Искович-Леви» иска разрешение за гравиране на образа му върху метални пластини.

По време на официалната визита на българския премиер Никола Мушанов в Анкара през декември 1931 година председателят на Турската република произнася прословутите си думи, че който е враг на България, е враг и на Турция, очертаващи политиката на страната й към съседа. При това в българските политически среди се възхищават не само от качествата му на велик държавник и революционер, но и от естествено непосредствения в човешките си взаимоотношения мъж. Именно тези негови черти от характера подчертава в интервюто си за турския официоз «Джумхуриет» секретарят на БЗНС Вергил Димов, който участва във визитата на премиера Никола Мушанов в Анкара през 1931 година.