Праисторическите адреси в Турция 11

Продължаваме нашето пътешествие в древността, където все още много неща са неразкрити и представляват една загадка за нас, съвременните хора. Напредвайки стъпка по стъпка в историята на нашите древни прадеди, ние достигнахме до епохата наречена късна фаза на каменната епоха. През тази епоха човечеството се разпространява по целия свят и земите на Анадола са заселени със сравнително многобройни първобитни общности. В предходните ни програми ви запознахме с находките открити от Енвер Йашар Бостанджъ в пещерата Белдиби окръг Анталия. По време на разкопките в скалното убежище са установени осем археологични слоя като най-долният слой датира от ранната каменна епоха а най-горният слой от неолитната епоха и последвалите епохи. В слоевете са открити каменни сечива, глинени съдове, черупки на морски мекотели, рога от елен, човешки череп и кости. Сред най-важните находки са стенните рисунки изобразяващи елен, човек, други животни и ритуални сцени както и откритите груби статуетки от камък и накити даващи сведения за развитието на културата през каменната епоха. Тези находки доказват че сред хората населявали пещерата Белдиби и околностите, през късната каменна епоха са започнали да се създават и различни религиозни вярвания отразили се и на изкуството им.
Друг важен обект в същия район където са открити находки от каменнта епоха е скалното убежище Белбашъ намиращо се на пет километра от скалното убежище Белдиби и на югозапада от град Анталия. Скалното убежище е на 300 метра надморска височина и е разположено в дъното на плитка долина покрита с борови гори. Скалнто убежище е наречено по името на село Белбашъ кето е на 8 километра северно от района. Пещерата е създадена от ерозиращото въздействие на водите в калкерните скали. Входът на пещерата е насочен на юг и е защитен от северните студени ветрове. Поради благоприятните условия създали се в региона специално през холоцена, скитническите първобитни общности са предпочели да се заселят в пещерата. По време на разкопките започнали през 1960та година под ръководството на Енвер Йашар Бостанджъ е била открита траншея с размери 3 и 80 на 2 и 40 метра и с дълбочина 160 сантиметра. По време на разкопките са установени 13 археологически слоя разположени в три културни слоя. В първия слой са открити находки от модерната, римската и неолитната епохи което показва че пещерата е била използвана като убежище от родове прехранващи се предимно с лов. С навлъзането по-дълбоко в този слой започват да нарастват и находките от каменната епоха. Открити са предимно малки каменни сечива както и иглии и пробивни върхове от кост. Интересно е че са открити полуизгорели човешки и животински кости на едно място.
Във втория слой вече липсват напълно парчета от глинени съдове и са намерени предимно каменни сечива като различни по вид копачки и секачи, пирамидално оформени сечива с остри върхове и някои малки по размери каменни сечива. Намерени са и изработени от кости сечива. Откритите в пещерата кости от елени, диви свине и планински кози доказва че районът е бил много богат на дивеч. По следите от секачи по откритите в пещерата човешки кости, изследователят Бостанджъ съди че сред обитателите на пещерата е съществувал и канибализмът.
Находките открити в третия слой са датират от същия период от който са находките във втория слой, като се забелязват много малки разлики в изработката на каменните сечива. Някои от дългите каменни сечива с двойно заострени върхове свидетелстват за индустрия от периода на ранната каменна епоха. Сред човешките кости открити в този слой е намерена кост за която е предполага че е принадлежала на 16 годишна девойка. Направените изследвания над челюстната кост показват че хората населявали района са принадлежи към по-върхов от неандерталския стадий на човечеството. Бостанджъ подчертава че каменните сечива изработени в пещерата Белбашъ са много по-добре изработени от каменните сечива открити в пещерата Белдиби което показва че първобитните общности преселили се по всяка вероятност от Белдиби в Белбашъ са създали нова индустрия за обработка на каменни сечива. Тази индустрия класифицирана като специфична за Анадола индустрия от периода на мезолита, е приемна за една от важнте стъпки в развитието на индустрията за обработка на каменни сечива и оръжия.