Ядрените преговори и Израел

Намесата на Нетаняху в ядрените преговори с Иран
Проблемът с ядрената програма на Иран ,преговорите по който продължават вече 10 години се задълбочава още повече. В основата на проблема стои целта на Иран да произвежда ядрена енергия и тревогата и съмненията изпитвани от Израел, западните и регионалните страни по този въпрос. Обогатяването на уран от Иран се възприема като усилия за тайно произвеждане на ядрено оръжие. Тези страни са силно обезпокоени от евентуално потъпкване на международните правни договорености от страна на Иран и голямата заплаха, която ще представлява придобитото ядрено оръжие. Споразумението от 1968 година забранява притежаването на ядрено оръжие от всички държави , включително от Иран. Въпреки че тази забрана се потъпква от редица страни като Израел, Пакистан и Индия специално се настоява Иран да не попада в тази група.
Иран постоянно твърди, че няма подобни цели, но безпокойството в това отношение не изчезва. Прекратяването на ядрената програма на Иран или пък поставянето под контрола на международната общност бяха предявените изисквания към Иран, които бяха отхвърлени и продължени тайно ядрената дейности. Строежа на ядрен реактор Иран започна още през 1970- те години и го завърши през 1990- те години, след което успя да стигне до 20 процентно обогатяване на уран. Според някои източници след този етап Иран ще добие способността да произведе ядрено оръжие. Западните страни повече от 10 години прилагат мащабно ембарго на Иран и това положение предизвиква затруднения и в двата лагера. Светът е изправен пред повишаваща се ядрена опасност, а Иран е затруднен от икономическото ембарго. При това положение страните от 5+1 ,но по -специално САЩ, ускориха усилията за постигане на споразумение с Иран. Процесът на преговори започнал през 2006 та година досега не постигна някакъв определен успех. Най- важната причина за този неуспех е липсата на доверие между Западните страни и Иран и честото възпрепятстване на преговорния процес от намесата на Израел и еврейското лоби.
Защото Израел и еврейското лоби настояват да не се сключва никакъв договор с Иран, а вместо това да се прибегне ако потрябва до военна интервенция.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в университета Мармара.

От самото начало след поемането на президентската длъжност Обама бе решен да постигне споразумение с Иран. За тази цел още от първите месеци се опита да убеди Иран, но не успя да постигне диалог с администрацията на Ахмединеджат. Избирането на Рухани за президент и неговият по- умерен подход и език дадоха тласък на преговорите. Дори през последната година бе постигнат сериозен напредък. На 24 ноември 2013 година между Иран и страните 5+1 бе постигната съгласуваност върху Пътната карта за окончателното споразумение. Според пътната карта до края на март 2015 година ще се подпише рамково споразумение обхващащо основните параграфи и най- късно до 1 юли 2015 година ще се постигне окончателното споразумение. Доколкото и да е налице решителността да се стигне до споразумение, все още няма информация за съдържанието и детайлите на текста му.
Според официалните изявления на Обама и Кери, в рамките на окончателното споразумение Иран ще се откаже напълно от целта за притежаване на ядрено оръжие, но ще може да произвежда ядрено енергия с мирни цели под контрола на международната платформа.За да бъде постигнато това споразумение Обама обяви, че не трябва да се налагат нови санкции на Иран и ако Конгресът вземе решение в тази насока ще постави ветото си.
Решителността на Обама както се очакваше задейства Израел и еврейското лоби. Нетаняху въпреки нежеланието на Обама посети САЩ и на 3 март произнесе реч пред Конгреса. Той настоя Обама в никакъв случай не се споразумява с Иран, напротив да даде сериозен отпор и дори ако е възможно Конгресът да вземе решение за нови санкции.
Поведението на Нетаняху не само в аспекта на споразумението с Иран, но и от гледна точка на администрацията на Обама и американската вътрешна и външна политика е изключение.Тази реч произнесена срещу Обама, но с подкрепата на председателя на Камарата на представителите Бохнер показва силата на еврейското лоби и границите на властта на Обама. Критиките на Нетаняху към избрания от американския народ най- висш представител на властта президента Обама означава предизвикателство към хегемонията на САЩ. Още повече поведението на Нетаняху е атака срещу волята на 6- те големи държави съставящи групата 5+1.Освен това атаката на Нетаняху показва влиятелната роля на Израел в Близкоизточните проблеми, политическата система на САЩ и световната политика.
От друга страна се вижда как иранската ядрена програма въвежда региона и самата страна в затруднена ситуация.Дълбоката конфронтация между Иран и Израел влияе крайно отрицателно върху останалите регионални страни и пример за това е външната политика на Турция в периода 2010-2012 година,когато Турция положи огромни усилия за разрешаването на кризата с ядрената програма,стана посредник за подписването на Техеранското споразумение,но поради упорството на иранското и израелско лобита не успя да постигне успех.Съвсем ясно се виждат и последиците от задълбочаването и блокирането на регионалните проблеми в примера с Ирак и Сирия.Именно затова международната общност трябва да подкрепи постигането на ядрено споразумение и да възразява срещу всякакъв вид възпрепятствания.