Украйна между мира и войната

Панорама на събитията в Турция и света 112/15
Украйна между мира и войната
Преговорите в Минск за намиране на разрешение за войната в Украйна завършиха със споразумение за прекратяване на огъня.С посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд от преговорите между руския държавен глава Путин и украинския президент Петро Порошенко излезе мирен документ съдържащ 14 клаузи.В основата на споразумението лежат въпроси като прекратяване на огъня в районите на сраженията край Луганск и Донецк от 15 февруари, изтеглянето на тежката артилерия, провеждането на избори и интеграцията на тези райони към украинската власт.
Този процес ще бъде наблюдаван от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ,натоварена и с функциите за координиране и изготвяне на доклади за ситуацията.
Прекратяването на продължаващата вече почти година война в Украйна предвижда обезоръжаването на бойците и изтеглянето на Русия от районите на сраженията. Но за това колко ще продължи действието на примирието и ако бъде успешно до каква степен е справедливо и законосъобразно и в крайна сметка с какви прерогативи ще излезе Русия от този процес съществуват различни тези. Според някои от тях, Русия вече е обявила победата си и е възникнал несполучлив резултат.
Предлагаме ви коментара по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен от университета Мармара.

Минският договор не само не върна Украйна в статута от преди войната,но същевременно не съдържа никакви клаузи относно анексираната от Русия Кримска област.Дори споразумението да се приложи успешно Украйна няма да се сдобие с пълния си суверенитет. Дали Киевската администрация ще успее да наложи авторитета си в Луганск и Донецк и останалите райони, нито пък по Кримските и Черноморски крайбрежия.Това означава всъщност консолидирано влияние на Русия върху Украйна. И още повече, с това споразумение от Минск Русия показа още веднъж давлението си върху страните-членки на ЕС Германия и Франция. С този договор сякаш Русия успява да наложи в европейците и западните страни агресивната си политика. С този вид на договора от Минск не може да се говори за справедлив и законосъобразен мир в Украйна.
Но както във всички случаи, така и на Украинския въпрос трябва да погледнем обективно от различни аспекти. Минското споразумение трябва да се възприеме като „по-доброто от лошото“ и да се проучат добре причините за това „лошо“. Минското примирие спря продължаващата от година насам война и регионална нестабилност .
Тази война доведе до големи разходи специално за Украйна и ако не бъде спряна ще предизвика още по -големи загуби. Всъщност всички страни са губещи .Също както в Ирано- Иракската война през 1980-88 година и в Украинската война усилията за равновесие на силите и оръжията ще нанесе още по големи щети на тяхната икономика. Затова вместо да продължават още тази война за надмощие трябва да работят за установяването на мир. Пример можем да посочим и с Англия и Франция, които след схватките по време на Първата световна война подписаха договорите от Монтрьо и Лозана.
Влиянието на руската военна сила в Украинската война е голямо. Защото европейските страни след свалянето на Янукович от власт, подкрепяни от САЩ, ЕС и НАТО не успяха да наложат волята си над Русия.
Нежеланието на НАТО и САЩ да приложат военна сила срещу Русия е разбираемо, защото при този вариант съществува риска от ожесточаването и разширяването на военните действия. Западните страни вместо военния вариант приложиха пътя на санкциите. Западните институции заплашиха икономическите, търговски, финансови и последно най-важните енергийни интереси на Русия. Най- голямо затруднение за Русия са спадащите през последните месеци цени на петрола. Всъщност Минското споразумение показа, че тези санкции водят до големи затруднения в икономиката на Русия. Тактиката на Запада да прибегне до умерени санкционни методи вместо твърдата военна сила ,омаломощава Русия.
Затова Русия бе принудена да приеме Минското споразумение. От този аспект това не е победа за Русия, а е принудително споразумение предвид наложеното тежко ембарго.При това положение договорът може да се възприеме не като отстъпка на ЕС ,Украйна и западните страни към Русия, а по скоро принудително убеждаване на Русия.
Също както при всеки договор и този от Минск не е краят на пътя. През следващите дни е вероятно да се случат редица нормални и извънредни събития и те ще покажат кой е действителният победител в тази война. Русия я очакват трудни дни.