Западът и Европа

Хората възприемат и коментират света според различни понятия и концепции. Дефинициите са положителни или отрицателни според значението което се отдава на концепцията, а резултатите понякога са далеч от истината. Възможни са различни примери по този въпрос , но на преден план през последните месеци и дори години излизат коментарите за Запада, Исляма и мюсюлманите. Всяко едно от тези понятия трябва да се анализира подробно, но за нас темата е Западът. След нападението на сатиристичното списание Чарли Ебдо започнаха дискусии както за исляма и мюсюлманите,така и за Запада и западните граждани. Дискусиите произтичат не от факта, че инцидентът произтече в Париж, а поради позитивните и негативни коментари в мюсюлманските страни относно Запада.
Предлагаме ви коментар на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в университета Мармара.

В оценките за Западните страни по принцип се възприемат като справедливи колониалната, империалистическа, агресивна и разрушителна история и политики. Западните страни до 20 век са експлоатирали безмилостно страните от Азия, Африка и Латинска Америка.Тази експлоатация е унищожила икономическата, политическа и военна сфери на редица райони. Появилите се през 20 век в Европа идеологии за расизма, фашизма, нацизма и комунизма са предизвикали световни войни,а по времето на Студената война са разделили света на идеологически лагери.
В началото на 21 век бяха проведени операции с окупационна цел в Афганистан, Ирак и Палестина. Развилите се през последните години ислямофобски настроения могат да се възприемат като нов вид социологически расизъм или дискриминация.
Трябва да се подчертае,че понятието Запад обхваща два различни континента - Европа и Америка. Това различие е не само географско, но същевременно има голямо значение от гледна точка на проследяваната през последните 50 години външна политика.
В Западните страни се прилага от една страна„императорски модел „ основаващ се на грубата сила, военните методи и агресиите, а от друга страна се прилага „интеграционен модел“, отдаващ приоритет на дипломацията, правото и икономическото сътрудничество.
Пример за императорския модел са опитите на САЩ при управлението на новите консерватори да внесат принудителна промяна в Близкия изток също както в Ирак и Афганистан, а интеграционният модел са усилията на ЕС да трансформира страните,към които се е насочил посредством дипломатически и икономически методи.
Първият модел е авторитарен подход, а вторият е демократически подход за установяването на диалог и консенсус. При първия модел волята на събеседниците е без всякакво значение, докато при втория модел се взимат предвид възприемливи възгледи и действа процес на взаимно разбирателство.
Интеграционният модел си поставя за цел подобряване на условията за живот и повишаване на житейския стандарт, защитава ценности като демокрация ,човешки права ,плурализъм и осъществява трансформацията по цивилизован начин.В замяна на това императорският модел предвижда налагането на контрол без да се зачитат исканията на отсрещната страна и нарушавайки възприетите рамки .
Друг момент във връзка с понятието за западната цивилизация е организацията на ЕС и разделението между европейските държави.Преди всичко трябва да подчертаем че организацията на ЕС и европейските държави не съвпадат. Макар че ЕС е организация на европейските държави има своя юридическа самоличност, наддържавни идеали ,ценности ,цели и приложения. ЕС е създаден с цел разрешаването на реалните политически проблеми и недостатъци на европейските държави в рамките на идеалистично- либералните философски разбирания и ценности.
От този аспект ЕС притежава ръководеща сила и е над европейските държави.Погрешно е да се критикуват например вътрешните и външните политики отделно на Германия или Франция и политиките на ЕС. Националните политики на коя да е страна членуваща в ЕС не представлява идеологията и целите на ЕС.Кандидатите за пълноправно членство в ЕС стават членове на съюза, а не на Германия и Франция.Разбира се, че тези две страни имат надмощие в рамките на съюза ,но наднационалният характер на ЕС налага силата и влиянието си над тях.
Докато в рамките на ЕС е възможно съвместното съжителство на различни култури, общности и дори цивилизации, в императорския модел това трудно се среща.В съдържанието на възгледа за съвместно съжителство стои потенциала за разширяване на плурализма, стабилността и мира и това обезпечава солидарността и сътрудничеството на различните хора и традиции. Идеологията на ЕС има този потенциал.
Значението на ЕС- носител на Нобелова награда за мир, произтича именно от факта,че в историята на Европа този модел е наложил най- дълготрайния мир на континента.
От друга страна, организацията на ЕС има за цел и разширяването на мира с ислямските страни и това включва на първо място членството на Турция, която години наред преговаря за пълноправното си членство. Не трябва да се пренебрегва и развитието на Диалога между цивилизациите,който по същество означава разрешаването на проблемите и конфликтите между Западните страни и ислямската цивилизация по пътя на диалога и сътрудничеството.
Проблемът ,пред който е изправен сега ЕС е да защити интеграционния модел както от натиска на страните членки,така и от обществено културните клопки като Ислямофобията.Докато постига успех в това отношение ще укрепва присъствието си,докато при неуспех ще бъде заплашен от разпадане.