Праисторическите адреси в Турция 3

Ще си спомните че в миналата ни програма посетихме плажните ивици в района на Агачлъ и Гюмюшдере-Килйос, недалеч от Истанбул и се запознахме с находките от праисторическите периоди открити тук. В днешната ни програма ще посетим най-напред района Етийокушу-Чубуксую в окръг Анкара където също са открити следи от селище от среднокаменната епоха. Регионът се намира на 39 градуса и 58 минути северна ширина и 32 градуса и 53 минути източна дължина, на пет километра от столицата Анкара, близо до квартал Кечийорен. По време на разкопки и повърхностни изследвания в основите на един хълм, надгробна могила, в каменисто-пясъчен слой от плеистоцена са открити каменни сечива които нямат нищо общо със културата построила гробницата но съществува прилика със каменните сечива открити в района на язовира Чубук Тези находки от каменната епоха са били открити случайно, по време на разкопките в надгробната могила провеждани през 1937ма година от Шевкет Азиз Кансу. На 140 сантиметра дълбочина след последния слой датиращ от периода на построяване на надгробната могила, са открити различни сечива и други малки предмети от каменната епоха. Сечивата и предметите са изработени от кремък намиращ се в коритата на притоците на река Чубуксую. Подобни каменни сечива са били открити и в района на язовира Чубук. Други находки от каменната ера са били намерени и в опитното поле на висшият земеделски институт.
Каменните сечива и предмети открити в района на Етийокушу, по своята техника на изработка принадлежат на техниката Левалойза-мюстериен. Открити са режещи и продупчващи върхове от кремък, копачки и други дребни предмети. Установено е че една от откритите находки е с две обработени страни и че е полуобработена ръчна каменна брадва датираща от втория период на микокена. Освен това е открито сечиво изработено от дебел кремъчен отцеп, с добре обработени краища. Находките открити в периода 1934-1938ма година в опитното поле на висшия селскостопански институт са определени като принадлежащи към технологията Левалойзо-мюстериен.
В района на Анкара има още една местност където са открити находки от каменната епоха, в района на педагогическия институт Гази. Този район се намира близо до центъра на града, между квартал Бахчелиевлер и Горския резерват Ататюрк. По време на разкопките проведени през 1941ва година от Музафер Шенюрек и по-късно от Кемал Алот са открити някои сечива и предмети от каменната епоха изработени от кремък. Открити са две копачки с размери 10,5 на 4,3 сантиметра и една странична копачка. Копачките са изработени с технологията Левалойз а страничната копачка с технологията Мюстериен. Позовавайки се на находките, Шенюрек подчертава че тук се е развила култура от типа Левалойзо-мюстериен.
Различни находки от каменната епоха са открити и в общините на Анкара. Една от местностите наречена Аккаш-Гьодекъръ се намира недалеч от квартал Синджан. Аккаш е хълм на два и половина километра от село Полатлар а Гьодекъръ е равна местност на три-четири километра от село Чимшит. По време на изследванията си през 1952ра година Кьоктен открива в тези местности сечива и предмети от каменната епоха. Открити са двуостри копачки от технологията Ашелиен, както и копачки изработени от дебели кремчъчни отцепи изработени по технологията мюстериен. Подчертава се обаче че по своята специфичност тези сечива могат да бъдат класифицирани и като представители на технологията Ранен Оригнасиен.
На 63 километра северозападно от Анкара се намира местността Гюдюл. В долината на река Кирмиз съставена от калкерни скали се срещат пещери и скални убежища ирбатоне от човешка ръка. Шевкет Азиз Кансу е открил през 1938ма година каменни сечива от кремък, но не се е спрял на техните особености. През 1945та година Кълъч Кьоктен също открива сечива от каменната епоха в този район и определя откритите сечива като копачки имащи голямо сходство със сечивата открити в местността Етийокушу. Той сочи че сечивата са изработени с технологията Левалойзо-Мустериен и подчертава че съдейки по техните характерни особености, може да се посочи съществуването на технологията Късен Ашелиен.