Страници от миналото и настоящето 17

Продължаваме с репортажите на журналиста Георги Кереков от софийския всекидневник «Слово» от Анкара през 1928 година.

*
Когато бях в София – споделя Мустафа Кемал паша пред българския журналист, – имах случай да вляза в контакт с хора от интелигентската класа на всички обществени съсловия. Аз се научих да уважавам и оценявам България. България не е голяма, но е здрава. Тя притежава един народ, който притежава ценни качества. Тези качества са залогът на нейното бъдеще.
В разговорите, които водих тогава в София с разни личности, аз им излагах схващанията си относно бъдещето на Турция. По-късно аз извърших всичко, което казах. Надявам се, че и тези лица не ще пропуснат да извършат това, за което заявиха, че желаят.
Нашите два народа са братски и трябва в общия им интерес те да живеят в добро разбирателство. Аз съм реалист в политиката и гледам на всяко нещо от гледна точка на съществуващите условия и на нуждите, които се налагат. Аз съм убеден, че ако нашите два народа съумеят да се разберат, те ще могат да извършат заедно чудеса, що се касае до тяхното преуспяване и икономическо развитие. Така те ще допринесат за каузата на мира, крайна цел на съвременната цивилизация, която е и наша цел.
През време на войната в Мала Азия българите от София, с които съм в постоянна писмена връзка, дойдоха да ме попитат какво трябва да се прави. Не ще Ви кажа това, което им отговорих тогава, защото тук е министърът на външните работи и не бих искал да повторя моя отговор пред него. Във всеки случай, това, което мога да Ви кажа, то е, че моята симпатия напълно е спечелена за българския народ. Надявам се, че от своя страна българските управници ще се вслушат в желанието на българския народ за засилване на приятелските връзки с турския народ.
Това аз пожелавам от все сърце.

И този репортаж потвърждава голямото значение, което основателят и вождът на Турската република отдава за по-нататъшното развитие на приятелските отношения със съседната страна.
Следващият репортаж на Кереков е озаглавен «Реформите в учебното дело».
Въпреки че министърът на просветата Мустафа Неджати бей отсъства, председателят на Висшия учебен съвет Мехмед Емин бей и помощникът му Али Хайдар бей, който е изселник от Казанлък, го информират подробно за организацията, съдържанието и състоянието на просветата в Турция, а така също за гимназиите и висшите учебни заведения.
Българският журналист се убеждава в решимостта на правителството да проведе просветната дейност при съвременни условия и да я изведе на равнището на модерната цивилизация. Очаква се също така нововъведената латинска ортография да допринесе за масовизирането и развитието на просветата.
Както бе изтъкнато вече, с втория си репортаж Георги Кереков се старае чрез Анкара да «прочете» и разшифрова Турция. В текста под заглавие «Ангора – новата столица на турците» се представя степният град.
Запознанството с Анкара в определен смисъл започва от Истанбул. Ориент-експрес потегля бавно от азиатската гара Хайдарпаша на гордата, но изоставена вече имперска столица. Сравнително дългото разстояние от 578 км между старата и новата столица се изминава неусетно в нощното пътуване. С бързия влак пътят продължава 14 часа. До Измит жп линията следва брега на Мраморно море и пътуването е много приятно. Наоколо се виждат малки селища и градчета, красиви вили. По-нататък привличат вниманието зеленчукови и овощни градини, които изхранват Истанбул, големите фабрики към Пендик и Хереке. На корабостроителницата в Измит се ремонтира закупеният от турското правителство броненосец «Гьобен», търгът по чийто ремонт става причина за осъждането на министъра на морското дело Ихсан бей. Фактът, че българският журналист знае за този случай, свидетелства, че той следи отблизо дневния ред в съседната страна.
По време на пътуването си Кереков не изпуска от очи нито една подробност. Той забелязва, че от Измит до Ескишехир почвата все още е плодородна, жп линията е обкръжена с големи лозя, изорани площи и маслинови гори. Но след Ескишехир пейзажът изведнъж се променя, зеленината и растителната покривка внезапно свършват. Населените места постепенно намаляват, въздухът става сух и топъл.
Влакът продължава през безкрайната пустиня, сред която е разположена новата столица Анкара. С наближаването към Анкара няколко фабрики, множество полски масиви, обработвани грижливо от собствениците си, новосъздадени чифлици на известни личности съживяват монотонната картина.
Споменава се и за новия чифлик на Гази Мустафа Кемал паша, устроен според последните изисквания на модерното земеделие. Кереков посочва, че сградите в чифлика са по проект на един млад архитект българин. По булеварда, който свързва новата и голяма сграда на гарата с града, се засаждат дръвчета.
По-нататък се предлагат страници от древната история на Анкара. Съвременният град се изгражда по склоновете на градската крепост. 25-хилядното градче отпреди войната, чието население се е състояло от турци, евреи, гърци и арменци, вече наброява 75 хидяди души.
Кереков ни запознава с Анкара, като взема за отправна точка Калето. На изток от него е разположен квартал с малки къщи, с тесни, прашни и криволичещи улици. Сред няколкото нови сгради тук привличат вниманието Държавната болница и Централният затвор. На северозапад се намира също такъв стар и неугледен квартал, чиито лозя са единствените зелени площи в околността. Тези два квартала са разделени от вече пресъхналата рекичка Инджесу. На югоизток се намира квартал, състоящ се от нови сгради, построени през последните години. Той носи също така особености на търговски център и пазарище, в него се намират няколко банки и чужди посолства, в това число и малкият апартамент, в който се помещава Българското посолство. Някои от сградите тук са големи, модерни и красиви.