Европейската история и турците 50

Периодът на преход от Османската империя в Република Турция бе един дълъг и труден период.
Процесът започва с обявявянето през 1839 година на Фермана за Танзимата, промените, с който османската държава приема че е изостанала в технологично, научно и културно отношения от Европа че се поставя началото на един ръководен от държават процес за бърза модернизация и обновление. Като страни модел се възприемат силните европейски страни и в частност Франция. Първоначално реформите обхващат главно сферата на технологиите и военното дело, но с течение на времетно се разпространяват и в сферите на политиката, културата и икономиката. През 1876 година се преминава към конституционна монархия и в периода на управление на султан Абдулхамид Втори са постигнати съществени успехи в сферите на образованието и технологията. Процесът за обновление на османската държава продължава и след възстановяването през 1908 година на конституционната монархия до разпадането на империята, като намира продължение и в първите години на Република Турция.
Мустафа Кемал Ататюрк и Лозанския мирен договор са двата основни фактора в създаването на Република Турция. Мустафа Кемал Ататюрк се ражда в Солун. Учи в родния си град, след това във военното училище в Битоля и във военната академия в Истанбул. Участва във войната в Либия и в сраженията при Чанаккале, и се прочува в света с успехите които постига като главнокомандващ отбраната на протока. Той реагира остро на чуждестранните окупации на османски земи в края на Първата Световна Война и поставя началото на национално-освободителната война. Успява да консолидира народните сили в Анадола за борба с окупаторите и възобновява отново националния дух и чувството за национална принадлежност. Последваха последователни победи на турската армия над гръцките окупационни сили и последният удар бе нанесен със сражението при Думлупънар с което бе напълно разгромен гръцкият окупационен корпус в Анадола. Подписани бяха примирието от Муданя и Мирния договор от Лозана.
Първоначално, на преговорите в Лозана, пред турската делегация се поставя текст на договор, който почти не се отличава от отхвърления от Мустафа Кемал Ататюрк Севърски договор. Мустафа Кемал отхвърля този текст с думите-когато казваме че искаме мир, трябва да се разбере че искаме мир като независима и суверенна държава и отзовава турската делегация.
На 23 април 1923 година започва вторият етап на мирните преговори в Лозана. Преговорите продължават до 17 юли. Причината за толкова дългото продължаване на преговорите е че все още западните страни не осъзнават че се създава нова турска държава и не искат да изгубят придобитите по време на османската държава привилегии в търговията. На 24 юли 1923 година бе подписан Лозанския мирен договор с който бяха очертани граничите на днешна Република Турция. На 6 септември 1923 година последните окупационни сили напуснаха Истанбул. На 13 октомври Анкара бе обявена за новата столица на Република Турция. На 29 октомври 1923 година бе обявена Република Турция.
Пръвия президент на Република Турция стана Мустафа Кемал Ататюрк. Ататюрк продължи с още по-голям устрем започнатите в последния период на османската държава процес на реформи и съумя да създаде едно ново поколение от грамотни, бодре обучени и способни младежи. Републиканското правителство съумя да осигури мирното съществувание на страната дори и в трудния период на Втората Световна Война и постави основите на съзидаването на своето ново бъдеще.