Европейската история и турците 44/14

Войната от 1877-78 година е последната пряка руско-турска война, но тя определя до голяма степен съдбата на балканските територии на Османската империя. В турската история тази война е известна под името „Войната от 93 година, тъй като избухва през 1293 година по ислямското летоброене.
Тази война завършва с категорична победа на Русия. Първия си опит за пълния разгром на Османската империя Русия предприема още преди 20 години, но тогава, обезпокоените от нарастващото на балканите руско влияние, Франция и Великобритания оказват подкрепа на османската държава и в последвалата Кримска война, Русия е победената страна. До войната от 1877-78 година Османската империя полага усилия да се справи с вътрешните си проблеми и се поставя началото на реформи в икономиката, армията и в социалния живот. През същия период, Русия насочва вниманието си към завоевания в Кавказ и завладява земите населени с черкези.
Новите събития в Западна Европа отново насочват вниманието на Русия към Балканите. През 1870 година, под лидерството на кралство Пиемонт, което участва с войски в Кримската война, е приключен процесът на обединяване на Италия. След една година, под лидерството на Прусия приключва и процесът на обединяване на Германия. Това довежда до промяна на равновесието на силите в Европа. Обединена Германия побеждава Франция и германски войски влизат в Париж. По този начин Франция, която бе една от съюзниците на османската държава в Кримската война с Русия, е отстранена от сцената. Във Великобритания, през 1868 година премиерът Бенджамин Дизраели, известен като турски приятел, подава оставка а новият премиер Гладстон започва да води антиосманска политика. След известно време Дизраели отново поема премиерския пост но възприема политика на неутралитет в зараждащата се турско-руска война. За да създаде поводи за война с Османската империя, Русия подстрекава бунтовете в балканските земи. Тя води пропаганда с която иска да убеди европейците че Османската империя подлага на кланета и репресии християните на Балканите. Преди известно време бе доказано че разпространяваната от българските власти от комунистическия период пропаганда за клането в Батак, всъщност не е дело на мюсюлмани а е провокация на Русия. С тази своя пропаганда Русия цели да привлече на своя страна западните страни и да осигури неутралитета им в предстоящата война с османската държава.
На 24 април 1877 година Русия обяви война на Османската империя. Западните страни обявиха своя полен неутралитет. Войната започна на два фронта-балканския и кавказкия. На кавказкия фронт, руските сили водени от генерал Меликоф достигнаха до град Ерзурум.
На Балканите, руските сили водени от великия княз Николай Николаевич най-напред окупираха Румъния. С десант в Свищов, руските войски преминаха река Дунав и развиха настъплението си превземайки Търново и Никопол. Руските сили успяха да поставят под контрол и стратегическия Шипченски проход в Балкана. Командваните от Осман Паша турски войски съумяха да отблъснат руските атаки и спряха руското настъпление. Обсадата на Плевен продължи пет месеца и коства на руските сили огромни загуби. За този негов успех, Осман паша бе награден от султан Абдулхамид с титлата Гази, Победител. Опитът на водената от Сюлейман паша армия да преодолее Шипченския проход и да окаже помощ на обсадената в Плевен османска армия се оказа неуспешен. Поради недостиг на хранителни продукти и боеприпаси, Осман Паша предприе неуспешен опит за разкъсване на обсадата и попадна на 10 декември 1877 в плен. Само след десет дена руските войски превзеха Едирне. Руският щаб се настани в селището Сан Стефано близо до Истанбул. Султан Абдулхамид поиска примирие. Една от причините за поражението на османската армия бе неспособността на османското командване правилно да ръководи бойните действия.
На 3 март 1878 година в Сан Стефано бе подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С този договор бе основана българпска държава с граници достигащи до Егейско море, на Сърбия, Румъния и Черна Гора бе дадена независимост, Батуми, Карс, Ардахан и Източен Баязид бяха анексирани от Русия като военни контрибуции. Босна и Херцеговина бе предадена на Австрия.
Русия започна да прилага планирана политика за изселване на мюсюлманите от Румелия. Хиляди турци и мюсюлмани умряха от епидемии и глад по пътищата. Милиони турци се преселиха от градове като Тулча, Русе, Търново, Стара Загора, Пловдив, Казанлък, Нова загорау Търговище и Ловеч в Истанбул, Чанаккале, Измир и Едирне. Притокът на огромен брой бежанци от Румелия в Истанбул предизвика сериозни проблеми в имперската столица. Подобни масови преселения започнаха и от Кавказ към Анадола. Османската администрация раздаде на преселниците земи, помогна за построяването на нови села. Тези села се назоваваха с общото име Хамидийе, по името на султан Абдулхамид.
Същевременно, създаването на голяма българска държава с граници достигащи до Егейско море, и фактът че тази държава е под силното влияние на Русия, предизвикаха безпокойство в европейските държави. На 13 юли 1878 година Русия остана принудена да подпише Берлинския договор. Като откуп за помоща оказава в подписването на Берлинския договор, Великобритания поиска от Османската империя остров Кипър. Границите на българската държава бяха променени и тя стана малко княжество. Сърбия, Черна Гора и Румъния бяха обявени за независими държави.
Труско-руската война от 1877-78 година сложи до голяма степен край на над 500 годишното османско владичество на Балканите. Османската държава вече навлезе в етап на бърз упадък и последвалите османски владетели не съумяха да спрат този процес.