Европейската история и турците 40/14

Френската буржоазна революция оказа много силно въздействие над целия свят, включително и над османската държава. Избухналата през 1789 година в Париж революция разтърси теократичните монархии в Европа и показа че може да бъде изграде държаван строй различаващ се от монархическия.
В основата на революцията стоят вътрешните конфликти в Европа. От 1702 година насам, в течени ена близо един век, Европа е арена на войни между монархиите. Тежестта на тези войни обаче са понасяни от народните маси. Монархическите династии убеждаваха от векове насам народните маси че са поставени на троновете с божията воля и че са представители на неговата воля. За да заздравят властта си, те се възползват и от създалата се каста на свещенниците и от благодорническите фамилии. Кастата на свещенниците, полага усилия да оправдае всяко решение на владетелите, с цитати от библията. Това обаче води до възникването на вълнения на религиозна основа. Най-напред, като реакция срещу католическата религия възниква протестантството. По-късно започва процес на реформи и възниква и лацизмът. Френската революция избухва като реакция срещу основаващата се на династическата система държава и срещу беззаконията на религиозната каста.
Преди революцията, Франция бе кралство с феодална структура, в която върховен владетел и законодател бе кралят. Обществото бе разделено на благодорници, религиозна каста и народни маси. Единствени поземлени владетели бяха благодорниците. Постоянните войни водени от краля бяха разорили селяните и буржоазията и доведоха до избухването на бунтове. През този период френски писатели и философи като Монтескьо, Волтер, Жатн Жак Русо и Дидеро пишеха творби, в които се възхваляваше равенството между хората.
През 1776 година в Америка бе разпространена Декларацията за Независимост и след война с британскоко кралство, бяха създадени САЩ, в които държавното управление бе конституционно и без монарх. Това породи в европейските народи вярата че може да бъде възприета държавна система в която няма монарси, благодорници и свещенническа каста. Забогатялата буржоазия започна да иска повече права и свободи и участие в управлението на държавата. Френските селяни, също оказаха огромна подкрепа на френската буржоазна революция. С избухналата през 1789 година революция бе сложен край на многовековната монархия във Франция. Приета бе конституция и бя възприетни принципите за политическо и икономическо равенство. Основан бе парламент който представяше различните слоеве на народните маси. Държавното ръководство бе поето от трите сили-легислативна, изпълнителна и съдебна власти. С изборите от 1792 година бе обявена република. Но през 1804 година Наполеон Бонапарт завзе властта и се обяви за император. Бонапарт започна войни с цяла Европа, наричани Наполеонови войни. В течение на този период обаче, с военните кампании на Наполеон, в Европа се разпространиха бързо и идеите на френската буржоазна революция за равенство и братство.
Османската администрация първоначално не осъзнава каква голяма опасност представлявата за империята разпространяваните от френската буржоазна революция идеи за равенство. Дори и гилотинирането на френския крал не предизвиква сред османските държавници искания ефект. Но когато получи силно разпространение идеята че народът сам решава съдбата на страната си, едва тогава османската управляваща класа осъзнава голямата опасност пред която е изправена. Под въздействието на идеите на революцията, в много райони на османската държава започват да избухват етнически бунтове. Наполеон окупира османскатапровинция Египет. Френските революционери подкрепиха бунтовете в Пелопонес и Тесалия и допринесоха за създаването през 1829 година на гръцката държава. След една година Франция окупира една друга османска провинция-Алжир. Османския посланик в Париж Мустафа Решит Паша подготвя подробни доклади относно обществения строй, политическата структура, законодателството, промишлеността и земеделието във Франция и изпраща тези доклади до Високата Порта. Тези негови доклади стават повод за подготовката и обявяването на Фермана за Танзимата, Реформите. Османската държава воюва заедно с Франция и Великобритания срещу Русия в избухналата през 1853 година Кримска Война. В периода след тази война в Османската империя бе прието равенството на мюсюлманите и немюсюлманите. Под влиянието на идеите на френската революция, въстания избухват и в България и Румъния и през 1878 година се създават независими българско и румънско царства. Идеите на революцията намират поддръжници не само сред немюсюлманите но и сред мюсюлманите в Османската империя. Възниква Младотурското движение искащо обявяване на конституционна монархия. През 1876 година османски интелектуалци като Намък Кемал, Зия паша и Митхат Паша подготвят по примера на френската конституция и първата османска конституция. Младотурското движение първоначално е обявено за противозаконно и неговите членове са подложени на гонения и живеят дълги години в Париж. Те поставят основите на партията Единение Прогрес, която поставя отпечатъка си над последния период на Османската Държава. Под тяхно въздействие обаче през 1908 година е обявено възстановяване на конституционната монархия.
Идеите на френската революция стоят в основата на факторите довели до пълното разпадане на османската държава, но същевременно те са и в основите на успеха постигнат в национално-освободителната война и в създаването на Република Турция.