Страници от миналото и настоящето 14/2013

Продължаваме темата за посещението и впечатленията на Селим Сърръ от София през 1932 година.

*
Когато шефът на оркестъра в ресторанта разбира за присъствието на гост от Турция, цяла вечер се свири алатурка. По време на вечерята българите говорят за успехите, които страната на Мустафа Кемал паша е постигнала за десет години републикански режим, възхваляват председателя й, а турският гост отчита трудолюбието и постоянството на българския народ. След това идва една жена и казва, че желае да говори с госта на турски, защото е била от Добруджа и у тях вкъщи се говорело на турски, дори пожелава да изпее една турска народна песен.
«Българите и минералните им бани» – така е озаглавен следващият откъс в «Джумхуриет», в чието начало авторът се връща в 1908 година, когато по време на първата си екскурзия в Европа прекарал една седмица в София. Видът на града тогава му направил приятно впечатление, но сега отчита, че през последните десетина години в столицата са настъпили главоломни промени.
Според автора, с новите си булеварди, сгради, хотели и гимназии София е придобила вид на европейски град. Макар че излизат с празни ръце от войната, българите са работили здраво и потвърждение за това е Банкя. Много скоро Банкя ще съперничи на известните Карлсбад и Висбаден. Преди 25 години тук имаше една куполна баня сред блатото, а сега – вили, широки булеварди, паркове – не крие възхищението си от положителните промени Селим Сърръ. Той не пропуска да даде и други сведения за курорта Банкя, в който от май до октомври се стичат хиляди посетители. Турският гост прекарва тук 10 дни и заключава: Българите се трудят!
Авторът дотолкова е впечатлен от благоустройството и подредеността на курортното селище, че посвещава отделен откъс за парка му. По време на всекидневните си разходки из него той забелязва, че българските деца са много възпитани и послушни.
Той е приятно впечатлен от зеленината и прекрасните вили, голяма част от които се дават под наем. В градините изобилстват овощни дървета – череши, вишни, сливи, ябълки, бадеми и праскови. На една от тези разходки сред природата авторът се среща с 71-годишен овчар, който знае и малко турски. Той му разказва за миналото на курорта.
Отново по време на престоя си в Банкя Селим Сърръ забелязва как една сутрин от влака на гарата слизат около 200 ученички с раници. Това са първо- и второкурснички от Софийската девическа гимназия, които отиват на поход. Тези подробности са изложени в откъса «Ученически походи». Подтикнат от професионално любопитство, авторът узнава, че ученичките отиват в един манастир, който е на 2 часа път. От учителката по шев и кройка получава информация за обучението, срока, броя на учениците и учителския състав. Сърръ решава да се включи в похода на гимназистките, които на обяда в манастира му предлагат кашкавал, яйца и краставици.
«Сред селяните в Бояна» – така е озаглавен един фрагмент, от който разбираме, че една неделя авторът тръгва с трамвай за Бояна. Пристигнал в селото, той прави следните наблюдения: Селяните са облекли чисти дрехи и отиват на църква. Обути са с цървули, черни калпаци и забрадки с шевици у жените. Гробът на царица Елеонора е до църквата. Молитви се четат и пред издигнатия черен камък, на който са изписани имената на загиналите в Първата световна война. Обядвах в селското кафене с шиш-кебаб, прекрасно кисело мляко, чесън и чушка, от която ми изскочиха искри от очите. Следобед селските ергени и моми играят хоро, селото е много чисто. Има каменно училище с три класни стаи. Всяка неделя учителят събирал тук селяните и им разказвал за почвата, дърветата, птиците, семената, за присаждане, пчеларство и др.
Турският инспектор не пропуска да посети и Софийския университет, чието строителство е пред довършване. В откъса «В Университета», след посещението на някои факултети стига до извода, че има много млади хора, които се обучават и трудно ще се осигури съответната работа за толкова випускници, като се има предвид, че немалка част от българските младежи следват в чужбина.
След този фрагмент прекъсват «пътните бележки», за да продължават почти след един месец със «С българските интелектуалци». По време на престоя си Сърръ изнася конференция в националното кино за физическото възпитание и спорта. От откъса става ясно, че салонът бил препълнен, присъствали много ученици и студенти, сред които се намирал турският посланик Тевфик Кямил бей, както и други служители от легацията.
Би могло да се каже, че финалният откъс «Още нещо за българите» е обобщаващ, защото в него авторът сбито излага впечатленията си от посещението и престоя в София и околните селища:
Българите са трудолюбив народ, силно привързан към земята; изключително любознателен, с голямо желание да учи. Земята се обработва с примитивни средства, не се използват изкуствени торове, в селата около София търговията с яйца заема важно място. От кърпата до чорапите българинът всичко си ушива сам. В градовете учениците в началните училища са слаби и хилави, но в погледите им проличава упорство, проявяват интерес към музиката. Българите притежават прекалена слабост към политиката, 12 партии са представени в Народното събрание. Политиката е главното занимание на чиновниците, дори студентите в Университета често препират по политически въпроси из парковете. Българите са народ, предразположен към развитие и прогрес.

Така завършват непретенциозните «пътни бележки» на Селим Сърръ за София по страниците на всекидневника «Джумхуриет» през 1932 година Те представляват важно свидетелство за периода на 30-те г. от миналия век, за погледа на един турски интелектуалец и обществен деец към съседната страна, за перспективите й на развитие, за процесите в българското общество след войните и въстанията.