Ататюрк в 76-тата годишнина от смъртта му

Да разбереш Ататюрк в 76-тата годишнина от смъртта му
Основателят на Република Турция М.К.Ататюрк почина на 10 ноември 1938 година. Също както всички големи лидери бихме могли да изредим много успехи на Ататюрк. Най- важният успех на националният вожд на турския народ е установяването на републикански режим в управлението на държавата.Републиканският режим,който тази година отбеляза 91-та си годишнина бе учреден след разпадането на близо 600 годишната Османска държава.Процесът на озападяване започнал през Османската епоха през 19 век бе увенчан с Републиканския режим, появил се първо в Западна Европа.Това е исторически резултат, който се появява отчасти вследствие на идеала за западен модел върху който се основава политическият живот на Ататюрк и отчасти вследствие на поражението на Османската държава в Първата световна война.
Действията на Ататюрк,също както всички авангардни лидери са произтекли както от неговата доминираща лидерска личност, така и от условията на епохата. Лидерите са далновидни лица разчели духа на епохата и съумели да го приложат в полза на своята страна и народ. Подобни лидери съумяват да покрият правилно и въздействащо своите идеали и конюнктурните условия.Но факт е, че приложенията в една епоха имат нужда от осъвременяване и укрепване в различните периоди. Същото е валидно и за Република Турция.
Предлагаме ви коментара по този въпрос на проф.др Рамазан Гьозен, преподавател в университета Мармара.

Едни от характерните черти в реформите извършени от Ататюрк са рационализма и научността.Ататюрк е изтъквал силно принципа на рационализма, който всъщност се проповядва и от ислямската религия.Рационализмът лежащ в дълбочината на отдавна забравената дискусия „трансфер на мъдрост“ в историята на Ислямската идеология бе изведен на преден план от Ататюрк и по този начин залегналият в същността на школите на Матуриди и Мутезиле принцип на рационализма е бил прехвърлен и в модерната епоха.Принципът за рационализъм на Ататюрк е залегнал в историята на ислямската мисъл,но същевременно се основава на философията на Просвещението.
Ататюрк се ръководи от идеите на позитивизма, появил се в епохата на просвещението през 19 век.Доколкото и това направление да защитава рационализма и модернизацията ,по отношение на ролята и мястото на религията в живота споделя якобински схващания. Приложението на принципа на позитивността в Турция е довело до някои политически забрани и дискриминации. Известно е ,че в определени периоди от развитието на Република Турция ,отчасти поради неправилното тълкуване на идеите на Ататюрк са били въведени някои неправилни практики.
Един от най- важните завети на Ататюрк е национализмът или националната воля, вложени в същността на Реубликанския режим. Принципът на Ататюрк „суверенитета безусловно принадлежи на народа“ е отражение на националистическите идеи,които поетапно започват да се прилагат първо през 1931 година,по късно през 1950 година посредством преките избори.Погрешните методики в процеса на демократизацията през следващите години не трябва да се причисляват към принципите на Ататюрк.Например премахването на демократичните ценности с военни преврати и изграждането на милитаристична структура не са наследство от Ататюрк.Защото Ататюрк е поискал от военните ,които желаят за встъпят в политическия живот да оставят униформите си. Военните преврати в Турция през 1960, 1971, 1982 и 1997 година представляват грубо нарушение на принципа за националната воля на Ататюрк.
Друг принцип приложен от Ататюрк е „мир в страната- мир в света“. Република Турция в периода на Ататюрк между 1923-1938 година действително е проследявала миролюбива външна политика. Проблемите във външната политика и международните отношения са били разрешавани по миролюбиви пътища и войната и стълкновенията са били избегнати. Ататюрк в никакъв случай не е бил повлияван от агресивните за епохата лидери като Сталин, Мусолини и Хитлер и е бил упорит в провеждането на уравновесена миролюбива политика. Турция е останала извън проблемите, които биха я повлекли във войната и е търсила разрешение единствено по пътя на споразуменията. Конкретни примери за тази политика са Балканският пакт от 1934 г.,Садабадският пакт от 1937 година ,през 1932 година се е включила в Общността на народите, подписала е мирни договори с редица страни на първо място с Англия ,Франция, Съветския съюз, Италия, Гърция и Иран. Тази традиция е продължила до голяма степен и по време на Втората световна война и в следвоенния период.Трябва да отбележим, че участието в някои войни и сблъсъците в периода на Студената война силно са разтърсили страната и че има отклонения от принципите за рационализма и народната воля приложени във външната политика.
В крайна сметка проследяваната от Република Турция външна политика базираща се на мира ,националния суверенитет и рационализма доказват далновидността и лидерската визия на Ататюрк. Днес отново трябва да прочетем и да вникнем в заветите и принципите на Ататюрк и да продължим да ги прилагаме в съответствие с ислямските и универсални западни ценности.