Балканите Текущи събития 41/2014

 Икономическите проблеми и свързаните с тях обществени проблеми продължават да се сред приоритетите в дневния ред на Гърция и другите страни на Балканите. Населението на регионалните страни очакват от управляващите да предприемат стъпки за подобряване на благосъстоянието в страните, в които живеят. В тези рамки лидерите на всички балкански страни отправят послания, че през предстоящия период ще отдадат по-голямо значение на икономиката.
През 1910та година БВП падащ се на глава от населението в Германия бе двукратно по-висок от този в балканските страни, а днес БВП на Германия е 7-8 кратно по-висок. Освен това според докладите на МВФ, през 2013та година общия БВП на 10те балкански страни е 78% от БВН на Турция. Това само по себе си е показател за ниския житейски стандарт в балканските страни.
Съществуват редица причини за ниското ниво на благосъстояние. Преди всичко войните, на които бяха сцена страните от бивша Югославия доведоха до съществени икономически щети и до значително изчерпване на ресурсите. Например преките и косвени щети нанесени на икономиката на Босна и Херцеговина по време на войната се изчисляват на 115 милиарда долара. След края на войната реалният БВП на Босна и Херцеговина бе едва 20% от БВП преди годините на войната. Щетите нанесени на индустрията и инфраструктурата на Сърбия при намесета оказана от НАТО през 1999та година се изчисляват на 29 милиарда и 600 милиона долара. Войните на територията на бивша Югославия повлияха отрицателно и върху останалите регионални страни. По време на войните загинаха стотици хиляди души и около 3 милиона души изпаднаха в статут на бежанци или бяха насилствено прогонени от родните си домове. Според данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците по настоящем близо 450 хиляди бежанци или граждани от страните от Западните Балкани насилствено прогонени от родните си домове продължават да чакат да бъде намерено окончателно разрешение.
Освен войните и сблъсъците 90те години на 20тия век поради различни причини бяха години на икономическо изоставане от гледна точка на Балканите. Процесът на икономическо развитие на балканските страни бе повлиян отрицателно и от различни фактори като недостатъчното развитие на институциите, които биха могли да обезпечат функционирането на пазарната икономика, ограничената икономическа свобода, непродуктивните инвестиции, неефективното използване на даренията, забавянето на процеса на приватизация.
В периода между 2000 и 2008ма година в икономиката на балканските страни бе отбелязано оживление. Темпът на растеж на реалния БВП на балканските страни през този период бе над 5%. След 2009та година отрицателните последствия от глобалната икономическа криза върху балканските страни започнаха да се чувстват много осезаемо. За да разберем по-добре какво е нивото на благосъстояние в страните от Балканите е от полза да се направи съпоставка на БВП на глава от населението, изчислен по паритет на покупателната способност на балканските страни спрямо средните стойности за страните от ЕС. През 2013та година БВП на балканските страни без този на Гърция бе около 40 % от средните стойности за страните от ЕС.
Разбира се обаче БВП падащ се на глава от населението в балканските страни не е еднакъв. Например през 2013та година БВП на Румъния бе 45% от общия БВП на останалите 9 балкански страни. Делът на Румъния от общия БВП на балканските страни е 31%, на Гърция е 29%, на България е 11%, на Сърбия е 9%, на Хърватия е 8% , а останалите 12 % се поделят между Косово, Черна гора, Македония, Албания и Босна и Херцеговина.
Поради ниското ниво на благосъстояние в страните от Балканите политиците трябва да избягват временните разрешения и да се съсредоточат върху политики целящи ускоряване на икономическото възстановяване и насочени към високи темпове на растеж в дългосрочен план.