Проблемът с ИДИЛ

Едно от най- фрапиращите събития в Близкия изток през последния период е формацията наречена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ ИДИЛ.Самоличността и дейността на ИДИЛ предизвикаха изненадваща ситуация в района.но още по- изненадваща е противоречивата и закъсняла позиция на международната общност и играчи.Тази организация от една година в Сирия и от един месец в Ирак провежда въоръжени акции, напада посолства, взима заложници, нарушава държавните граници, окупира градове, тероризира, отсича главите на хората, води сектантска война. Въпреки тази вандалщина и безправие, глобалните и регионални актьори не проявиха сериозна реакция. Нито Великобритания и Франция изиграли главна роля в очертаването на границите на Ирак и Сирия, нито от САЩ и Русия се чуваше глас срещу ИДИЛ.
Но щом екстремистите на ИДИЛ заплашиха град Ербил и започнаха да избиват йезидите в Ирак след което започнаха настъпление към язовира в Мосул ситуацията се промени.Тези събития предизвикаха острата реакция на международната общност и сили. Администрацията на Обама под предлог, че йезидите са заплашени с геноцид и заплахата срещу Ербил предприеха серия от въздушни операции. За пръв път Обама проведе военна операция не срещу ИДИЛ, а срещу събитията в Ирак и Сирия,след което и СС на ООН единодушно прие резолюция номер 2170 срещу ИДИЛ и останалите терористични организации в района.Това е най- критичната резолюция напоследък приета относно региона. Защото петте постоянни членки на СС на ООН все не успяваха да постигнат единодушие нито относно Сирия нито относно останалите регионални събития. Този международен консенсус възникнал срещу ИДИЛ има сериозно значение и въздействие.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен по този въпрос.

Преди да се спрем на значението и въздействието на резолюция номер 2170 на СС на ООН, накратко да споменем за съдържанието и. По същество резолюцията съдържа серия от превенции и препоръки за възпирането на дейността на терористични организации като ИДИЛ, Нусра и Ел кайде. С това решение международната общност и актьори забраняват осигуряването на материали и финансова помощ за ИДИЛ и Нусра и изискват залавянето на шестима членове на тези терористични организации.Още по същественото е, че страните които не спазват резолюцията ще бъдат подложени на икономическо ембарго, но се изключва военния вариант.
Въздушните операции на САЩ преди и след Резолюция номер 2170 показват решителността относно прилагането на влиятелна политика срещу ИДИЛ и терористичните организации. Германия, Франция и дори Русия започнаха да оказват политическа и военна помощ за воюващите срещу ИДИЛ кюрди. Франция и Германия също оказаха дипломатическа, военна и политическа подкрепа за засилването на позициите на пешмергетата в Ирак.Паралелно със въздушната операция на САЩ бе проведена наземна операция на пешмергета и влиянието на ИДИЛ взе да се разчупва. ИДИЛ бе отдалечена от Ербил и кюрдските райони. Съставена бе защитна линия за сигурността за йезидите, язовирът в Мосул бе спасен от заплахата на ИДИЛ.
Но още по голямо събитие бе назначаването на Хайдар ел Абади за премиер на мястото на иракския премиер Ел Малики. Малики който управлява вече три мандата бе принуден да се оттегли от властта и това доказва ефективността на мерките срещу ИДИЛ. Защото администрацията на Малики не успя да даде сериозен отпор на настъплението на ИДИЛ със собствените си сили и не успя да обезпечи сигурността,с което доказа неуспеха си.В резултат на този неуспех САЩ и международната общност настояха за отстраняването му.Дори се говори,че между тези страни стои и Иран.В крайна сметка действията на ИДИЛ през последните месеци и окупацията в Ирак въведоха в затруднения Малики и предизвикаха оставката му.
Резолюция 2170 показва,че ще има по мащабни и дългосрочни последици.Международната общност и специално петте постоянни членки на СС на ООН успяха да постигнат сътрудничество срещу ИДИЛ и Нусра и това ще постави основите на нов период в Сирия и Ирак.Ако тази политика бъде успешна тоест ИДИЛ,Нусра и Ел кайде бъдат изчистени напълно от Сирия и Ирак тези две страни ще очертаят нова политическа тенденция, според която режимът на Есад в Сирия подкрепяни от Иран и Русия, а в Ирак правителството на Абади подкрепяно от САЩ и Иран ще бъдат одобрени. В правителството на Абади ще може да се обезпечи шиитска, сунитска ,кюрдска коалиция.
Тези събития ще породят сериозни последици за Турция и останалите регионални страни.Първият положителен ефект ще бъде освобождаването на държаните 49 турски заложници от ИДИЛ.Негативен момент ще бъде продължаващото напрежение в турско-сирийските отношения след като властта на Есад бъде потвърдена от международните играчи.Но от друга страна ИДИЛ, Нусра и Ел Кайде ще бъдат изчистени от Сирия, което подхожда на интересите на Турция.