Страни от миналото и настоящето 3/2014

В следващите няколко програми ще ви запознаем с едно от най-интересните събития в историята на турско-българските културни контакти през миналия век, а именно – посещението на българските учители по история и география в Турция през пролетта на 1932 година.

Към края на 20-те години на миналия век Министерството на народното просвещение на Царство България започва да организира научни екскурзии за учителите по история и география в средните училища. Тези екскурзии са породени от желанието за повдигане на научно-педагогическото равнище на учителите.
След петте ползотворни национални научни екскурзии в Шуменско, Търновско, Видинско, Варненско и Пловдивско, за да бъде завършен цикълът, възниква идея за едно задгранично пътуване. Негов обект би могла да бъде страна с богат исторически живот като Франция, Италия, Гърция или Египет, но българските педагози стигат до убеждението, че фокусът на отечествената им история е Истанбул. Съществуват и други мотивации за избора като географската близост и благосклонността на турците към българите.
Турция е предпочетена не само поради достъпността си, но и във връзка с огромния интерес, който предизвикват процесите от последните 10 години, когато страната е възродена след националната революция – реформирани са училището и стопанските отношения, семейството, икономическият живот, дори самите морални устои на турския народ. Българските учители искат на място да се запознаят с постиженията на съседната страна. Нещо повече – те знаят добре, че в основата на този небивал национален подем стои делото на големия приятел на България Мустафа Кемал паша.
Така още по време на ревизиите на главния инспектор по история Владимир Николов из страната учителите изразяват желание да посетят Истанбул. Осмелен и от факта, че сам добре познава историческите забележителности на града, главният инспектор още през януари 1932 г. представя на министъра на народното просвещение Константин Муравиев проект за научна екскурзия в Истанбул и околностите му. Министърът се отзовава благосклонно на идеята и така се пристъпва към подготовката на проявата.
В тази връзка се издава окръжно с кратко описание на целите и маршрута на научната екскурзия до Турция, която се възнамерява да бъде проведена по време на великденската ваканция в края на април и началото на май. В него се подчертава, че ще се пътува с параход от Варна и Бургас, като се посочва и цената на екскурзията – около 5 хиляди лева. Изрично се указва, че учителските съвети могат да отпуснат на всеки участник до 2 хиляди лева.
Право на участие имат всички учители с главна специалност история или география, както и командированите в археологическите музеи. Възнамерява се пътуването да стане с общ паспорт, което ще позволи да се ползват значителни намаления по железниците и парахода. Уточнява се, че окончателният маршрут, програмата и сборните пунктове ще бъдат оповестени допълнително. Интересно е да се отбележи, че от учителите се изисква да носят горна дреха и по възможност тъмен костюм, багажът да не е повече от един куфар, за да може да се носи на ръка, като се допуска и една чанта за храна.
Решава се Владимир Николов да поеме ръководството на групата, а главният инспектор Аспарух Язаджиев, добър познавач на турската история, и директорът на Втора мъжка гимназия в София Крум Никодимов, да му помагат. Нещо повече – в качеството си на любител музикант Никодимов охотно се наема да организира хор от екскурзиантите.
Обаче на уречената дата заявяват участие само 43 души, а за отстъпки по железниците и парахода са необходими поне 50. Тогава със съгласието на министъра в групата се включват 3 учители по литература, 4 прогимназиални учители и един разсилен от министерството. През следващите няколко дни са получени документите на около 25 души и така групата е оформена на 81 души, от които 49 жени и 32 мъже.
Един бегъл анализ на професионално-длъжностния състав на участниците в специално изготвения от министерството списък показва, че 69 от тях са учители, 3 – професори, 2 – главни инспектори, 2 – директори и по един народен представител, музеен чиновник, лектор в университета, г-жа Балабанова и разсилен. Също така става ясно, че географията на участниците е доста широка – тя обхваща както големите градове, така и по-малките.
Най-много участници в екскурзията са регистрирани от София – 23, от Пловдив и Шумен по 5, от Сливен – 4, от Пазарджик, Казанлък, Видин и Враца по 3, от Попово, Харманли, Стара Загора, Ямбол, Дупница, Левски, Сухиндол, Горна Оряховица по 2, от Елена, Фердинанд (Монтана), Кула, Никопол, Кърджали, Тетевен, Севлиево, Плевен, Перник, Анхиало (Поморие), Трън, Самоков, Разград, Нова Загора, Станимака (Асеновград) и Русе – по един. Участието на учители от отдалечени краища би следвало да се приеме като свидетелство за проявения интерес към съседна Турция.
На 18 април министерството изпраща второ окръжно, в което се подчертава, че учителите от Северна България ще се съберат на 24 април във Варна, а тези от Южна – на 25 април в Бургас.