Европейската история и турците 21/14

В периода на управление на султан Селим, известен с прозвището Явуз, Страшни, (1512-1520), в границите на Османската империя са включени Сирия, голяма част от Арабския полуостров и Египет и по този начин тя получава излаз и на Индийския Океан. През Сирия и Египет преминават търговските пътища за доставката на подправки от Индия. За да бъдат защитени пристанищата в тези страни, посредством които се води търговията с подправки със западните страни, се изпитваше нуждата от силна военноморска флота. Османската държава се създаде в централните райони на Анадола и затова разполагаше със много силна сухопътна армия, но не притежаваше военноморска флота. С превземането на бейства като Айдъноглуларъ и Карасиоглуларъ, тя получи излаз на море и започна да се възползва от морските традиции на тези две турски бейства. Главен пример за османските мореплаватели бе Айдъноглу Умур Бей. С превземането през 1354 година на Галиполи, османските турци преминаха и на Балканите и тогава още по-силно се почувства нуждата от силна военноморска флота.
По време на завоевателните походи и на западните нашествия на Балканите, османската армия се нуждаеше от възможност за бързо преминаване от Анадола в Румелия. В началните периоди османската армия се възползва от услугите на Генуа и Венеция, които притежаваха силна флота. Отношенията с Венеция, която бе най-голямата военноморска сила през 15 и 16 век, бяха променливи. Същевременно Генуа, която бе основен конкурент на Венеция, поддържаше по-близки връзки с Османската империя. С превземането от османската държава на пристанищата в Черно, Егейско и Мраморно море, тези две държави останаха изправени пред сериозен проблем във воденето на морската търговия. Османската империя се възползва от наемни венециански и генуезки майстори и съветници в изграждането на своята военноморска флота и подготовката на персонала. Две събития през 15 век се отразиха силно на Европа. Първото бе превземането на Истанбул от турците и следваната от тях стратегия за разширяване на границите на запад, по Средиземноморското крайбрежие. Второто бе обединяването на Испания с унищожаването на емевидския халифат и създаването на силна испанска военноморска флота. Завоевателните политики на Испанското кралство и на Османската империя в Средиземно море изправиха една срещу друга тези две държави. Всъщност османски флоти достигнаха бреговете на Франция и Испания още в периода на управление на бащата на Султан Селим, Баязид Втори. Баязид Втори поиска от Кемал Реис да изгради силна военноморска флота. С походите си към бреговете на Франция и Испания, Кемал Реис спаси от християнските насилия много мюсюлмани. Той разгроми венецианската флота и спомогна за превземането на крепостите в Пелопонес, които се намираха във венециански ръце. През този период османската военноморска флота се превърна в една от най-силните флоти в света. Роля за това изигра и базирането на мощни и далнобойни за времето си оръдия в османските бойни кораби. За да може да се противопостави на испанската флота, османската флота бе снабдена с добре въоръжени, големи и силни кораби. Същевременно, в Средиземно море, османската флота остана изправена и пред португалската флота. След като османската държава наложи контрол над търговските пътища от Европа за Азия, европейците започнаха да търсят нови пътища за доставката на подправки от Азия. През 1488 година португалският пътешественик Бартоломео Диаз заобиколи нос Добра Надежда на Африканския континент и откри морския път за Индия. Португалците превзеха пристанището на Джида и поставиха под заплаха Мека и Медина. С откриването на този търговски път, намаля и притокът на стоки от Европа за Азия през османските земи. Благодарение на усилията на Султан Серлим Страшни бе създадеда силна военноморска флота способна да се противопоставя на испанската и португалската флоти. В периода на управление на султан Селим Втори бе създадена османска военноморска флота и в Индийския океан и по този начин бяха поставени под контрол и действията на португалците в този район.
Горяма роля за успехите на османската военноморска флота изигра и привличането на средиземноморски корсари. Родственикът на Кемал Реис, Пири Реис, по-късно подготви карта на света, която се приема за една от първите достоверни географски карти. Османските мореплаватели следяха отблизо развитието на технологиите в мореплаването в западните страни и се възползваха от тях, създавайки по този начин много силна флота и разрушавайки мита, че турците не са мореплаватели. Още по време на управлението на Мехмед Завоевателя, османските турци бяха осъзнали, че само със силна сухопътна армия няма да може да се изгради силна световна империя. При управлението на сина му Баязид Втори бе изградена силна флота, която продължи да укрепва силите си и в периода на управление на Селим Страшни. Но най-голям тласък в развитието на османската военноморска флота бе придадено по време на управлението на султан Сюлейман Законодателя. При неговото управление, османската флота водена от Барбарос Хайреттин Паша разгроми обединената европейска флота и превърна Средиземно море в турско море.