Европейската история и турците 20/14

В периода 1481-1512 година, Османската империя е управлявана от султан Баязид Втори. За разлика от баща си, Мехмед Завоевателя, и своя син султан Селим Страшни, Баязид Втори насочва вниманието си не към завоевания на нови земи, а към развитието на литературата и изкуството. Когато опасва Ятагана на Осман и поема управлението на империята, той остава изправен лице в лице с една вътрешна опасност-недоволството на еничарите, които по време на управлението на баща му Мехмед Завоевателя, почти всяка година потеглят на далечни завоевателни походи. Същевременно са недоволни и заможните граждани, чиито фондации са били одържавени за да се посрещат разходите за тези непрекъснати военни походи. Недоволни са и народните маси, тъй като са увеличени и данъците. След смъртта си, Мехмед Завоевателя остави двама свои сина-Джем и Баязид. Джем бе привърженик на завоевателната политика на баща си, докато Баязид бе с по-мирен нрав, обичаше изкуството и литературата, и умееше да се вслушва и в исканията на народните маси. Затова, голяма част от държавните големци подкрепяха Баязид като наследник на Мехмед Завоевателя, и в края на краищата постигнаха тази своя цел.
След като пое управлението на страната, султан Баязид Втори увеличи заплатите на еничарите и раздаде имоти на видните държавници и на влиятелните лица. Джем от своя страна отрече да признае Баязид за султан и стана претендент за престола. В страната започна 14 годишна борба за власт, която продължи до 1495 година. Най-напред Джем получи подкрепата на мамелюкския владетел в Египет, но първото му сражение с войските на Баязид Втори завърши с поражение. Тогава Джем реши да търси подкрепа в Европа. През 1482 година той отпътува за остров Родос, с решението оттам да продължи да ръководи борбата за престола. Но брат му, султан Баязид научи за тези негови планове и подкупи с 40 хиляди дуката родоските рицари, признавайки им и правото на свободна търговия в османските земи. Освен това, изпрати в инкрустирано със скъпоценности сандъче на рицарите и дясната ръка на християнския светец Жан Баптист. Тогава родоските рицари отведоха Джем в един техен замък във Франция, далеч от османските земи. Когато осъзна това, Джем разбра, че вече е пленник в ръцете на християните. През 1482 година Джем най-напред бе отведен в Савойското херцогство, след това в Ница, и накрая в Шамбери. По време на това свое пътешествие Джем съумя да опознае отблизо западната култура и начин на живот. До 1489 година Джем престоя в Шамбери. Оттук той бе изпратен в Рим, тъй като римския папа планираше да се възползва от него в организирането на нов кръстоносен поход срещу турците. Джем остана в Рим до 1495 година. През този период брат му, султан Баязид Втори, контролираше Джем посредством свои шпиони като Бурак Реис, и посредством османските посланици в Европа. Той подари на римския папа и 120 хиляди златни дуката, върха на копието, което според вярванията е прободило разпнатия на кръст Исус Христос и сюнгера с който се е вярвало, че е била утолявана жаждата на Христос на кръста. По този начин султан Баязид Втори положи усилия да предотврати една война за престола. През 1494 година френския крал Шарл Осми нахлу в Италия и достигна пред стените на Рим. Той поиска да му бъде предаден Джем и се завърна във Франция. Но по всяка вероятност, Джем бе отровен от папски служители във Ватикана и не успя да достигне до Франция. Джем почина на 25 февруари 1495 година в Кастел Капуана близо до Неапол. Той бе погребан в Гаета, а през 1499 година ковчегът с останките му бе предаден от краля на Неапол на брат му, Баязид Втори.
Едва след смъртта на брат си, султан Баязид Втори се осмели да влезе в открита конфронтация със западните кралства. Османската армия превзе намиращите се в ръцете на венецианците крепости в Пелопонес Метхони, Корони и Лепанто. Голяма роля за тези победи изигра османската военноморска флота. С тези победи, султан Баязид Втори доказа, че е способен пълководец. Но той отдаде по-голямо внимание на строителството, изкуството и литературата. По време на управлението му в градове като Едирне, Амасия и Истанбул бяха построени социални комплекси с джамии, обществени кухни, медресета и болници. Днешният площад Баязид и джамията на площада са наречени на името на султан Баязид Втори. Квартал Йениимарет в Едирне също е бил построен по заповед на султан Баязид Втори. Той кани в Истанбул много поети, писатели, други дейци на изкуството и учени и им осигурява държавни заплати. Затова много дейци на изкуството в света искат да пристигнат през този период в Истанбул. Прочутият художник и учен от този период, Леонардо Да Винчи, написва писмо до султана и казва, че иска да построи мостове над Босфора и над Златния Рог. Микеланджело, друг прочут деец на изкуството от периода на Ренесанса, също осведомява султана, че може да построи мостове в Истанбул. Днес се готви проект за построяването на мост над Златния Рог по чертежите на Леонардо Да Винчи. В периода на султан Баязид Втори започва и записването на историческите събития в хроники, с което се поставят и основите на османската история. Султан Баязид Втори е награждавал богато авторите на исторически хроники и творби, които позволяват днес да се прави доста пълен хронологичен анализ на събитията от този период. Периодът на управление на султан Баязид Втори е период на мир, благоденствие и научен и културен разцвет на империята. Този разцвет е продължил и при управлението на сина му султан Селим Страшни и на внука му Сюлейман Законодателя, които превръщат османската държава в една огромна световна империя.