Преглед на събитията в Турция и света 77

В рамките на няколко дни организацията „Ислямска държава в Ирак и Левнта”/ИДИЛ/ осъществи нападения, които разтресоха Близкия Изток из основи. Десетки хиляди въоръжени членове на ИДИЛ осъществиха нападения срещу редица населени места в Ирак и превзеха редица градове сред, които Мосул и Тикрит. Това положение е в състояние да промени географската карта не само на Ирак, а дори и тази на Близкия Изток. Ако тези нашествия бъдат консулидирани, Ирак ще бъде разделен на три. По този начин ще бъде реализиран сценария за разделянето на Ирак на три отделни части, който се поставя на дневен ред още от периода на иракската война в периода 1990-1991ва година. Ако и в Сирия ИДИЛ пожъне успех ще бъде променена 100 годишната географска и демографска карта на Близкия Изток; Границите между Ирак и Сирия очертани след края на Първата световна война ще бъдат променени. Всичко това извиква в съзнанието няколко въпроса: Какви са целите на ИДИЛ?, Как съумяха да пожънат толкова голям „успех”? Защо няма съпротива срещу ИДИЛ? Намирането на отговор на тези въпроси е с голямо значение за да направим правилна прогноза на къде ще се насочи Близкия Изток.
Предлагаме ви коментара на професор доктор Рамазан Гьозен преподавател във факултета по политически науки и международни отношения на университета Мармара.
Както се подразбира й от самото име на организацията- „Ислямска държава в Ирак и Леванта” нейната цел е създаването на сунитска „ислямска” държава обхващаща Ирак и Сирия. ИДИЛ приема всички мюсюлмани, които не са сюнити за еретици. Държавата, която иска да създаде ИДИЛ ще предизвика сериозно безпокойство не само в Ирак и Сирия, но въобще в целия регион. От една страна Западните страни от друга регионалните страни няма да гледат топло на един подобен режим.
Ако тази организация е толкова проблемна как съумя да постигне толкова голяма ефективност в областта и как толкова лесно успя да наложи контрол над градове като Рака в Сирия и Мосул и Тикрит в Ирак? Този въпрос притежава най-малко два отговора: първият отговор е вакума във властта в Ирак и Сирия. Иракската армия не е в състояние да обезпечи сигурността на градовете в Ирак нито пък притежава необходимото снаряжение за това. В Сирия поради гражданската война администрацията на Бешар Есад е неспособна да се справи с ИДИЛ. Следователно в Ирак и Сирия е валиден така наречения „закон на джунглата” на Томас Хобс. Наред с това се отстоява, че местното население и някои племенни радове изпитват симпатия към ИДИЛ и следователно не оказват съпротива.
В тези рамки най-важният фактор са мощното оръжие и добре обучени бойци, с които разполага ИДИЛ. Може да се каже, че ИДИЛ има близо 40 хилядна армия. Всеизвестна истина е че значителна част от членовете на тази армия са европейски граждани. Въпреки че официално никой не дава гласност на този въпрос човешките ресурси, военнослужещите и капитала на групировката идват от Запада и регионалните страни. Помощите доставяни от тези страни и оказваната подкрепа превърнаха ИДИЛ във важна сила.
Най-странната претенция на ИДИЛ е за обезпечаването на сунитско надмощие в региона и пречупването на сектанската хегемония на Иран. Това твърдение се припокрива с политиката и интересите на някои страни. Тези страни въпреки че не остояват политиките на ИДИЛ не дават ефективен отговор на дейностите на групировката. В тези рамки може да се каже, че „военния успех” на ИДИЛ се дължи в известна спетен на безразличието провявано от тези страни. Например всеки иска да узнае защо САЩ, ЕС и някои други влиятелни страни не вземат необходимите мерки срещу ИДИЛ. Защо ООН, НАТО и другите международни организации за сигурност не приемат решения и мерки по въпроса?
Регионалните страни пострадали от нападенията на ИДИЛ в Ирак и Сирия са в шок. Например Турция е изправена пред сериозна заплаха поради настоящия развой на събитията. ИДИЛ нападна дипломатическата мисия на Турция в Мосул и похити плени 49 турски граждани. Групировката взе в плен и 31 турски шофьори. Турция продължава да води усилена дипломация за спасяването на похитените турски граждани. Как ще разреши Турция кризата с турските пленници зависи от позицията, която ще заеме във вътрешната и външната политика...