Европейската история и турците 8/2014

Историците в света постоянно си задават въпроса, как малкото турско бейство, Османското бейство, чиито граници през 14 век са били между Мраморно Море и река Сакария, се превръща за кратко време в огромната Османска Империя.
Всъщност, условията благоприятстващи създаването на Османската държава възникват още през 13 век. След поражението през 1243 година в битката при Кьоседаг срещу монголите, анадолската селджукска държава става васална държава на Илханата, явяващ се официален представител на монголските завоеватели в региона. През 13 век на Балканите са основани българско и сръбско царство, които за кратко време стават най-силните държави в този регион. Същевременно в Близкия Изток, в район обхващащ земите на днешна Сирия, Йордания и Египет е основана Мамелюкска държава.
След превземането през 1204 година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, Византийската Империя е разделена на три части. В продължение на 57 години столица на Византийската империя е Никея, Изник. През 1261 година Константинопол отново става столица на Византийската държава, и насочва основното си внимание към войните с държавите на Балканите. През този период възниква административен вакуум в областта Битиния, на границата между империята и Анадолската селджукска държава, и тук през 1302 година се поставят основите на Османското бейство, което за кратко време ще се превърне в световна империя.
Проведени са и се провеждат много изследвания за установяването на предпоставките превърнали Османското бейство в световна империя. Написани са много трудове по тази тема и сред авторите им можем да посочим Джозеф Фон Хаммър, Хърбърт Адамс Гибон, Фридрих Гиесе, Мехмед Фуат Кьопрюлю, Пол Витек, Халил Иналджък, Руди Пол Линднер.
Анстрийският историк Хаммър, в труда си написан през 1827 година подчертава че османските турци са се възползвали в изграждането на своята империя от примера на анадолската селджукска държава в Анадола. Той твърди че след превземането на Константинопол и обявяването му за столица с името Истанбул, османските турци са възприели много и от държавния опит на сасанидите, аббасидите и Византия.
В труда си от 1916 година, американският журналист Гиббонс подчертава че ислямската религия е изиграла основна роля в етапа на основаването на Османската Империя. Той твърди че ислямската религия се е разпространила не само сред турците заселили областта Битиния но и сред немюсюлманските народи в този район, и по този начин е бил създаден Османски народ, който за кратко време е разширил границите на държавата си, превръщайки я в световна империя.
В труд написан през 1924 година Гиесе пък твърди че главният фактор в етапа на основаване на османската държава не са били религията и опитът на анадолските селджуки, а специфичната за турците търговска гилдия-ахилъкат. Според Гиесе, именно тази гилдия е допринесла за основаването на здравата държавна структура на османската империя. Той подчертава че в периоди на мир членовете на гилдията са отговаряли за мира и спокойствието а в периоди на война са осигурявали войници за армията.
В труда си от 1953 година, Фуат Кьопрюлю пише че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, са започнали да се преселват в Анадола и са се съсредоточили основно в Западен Анадол. Сред преселващите се турци не е имало само номади но и жители на градове, възприели заседналия начин на живот и притежаващи знания и занаятчийски опит. Спред Кьопрюлю именно тези образовани среди сред турците са осигурили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са поставили основите на Османската държава. Той също така твърди че в периода си на разрастване Османската държава не се е възползвала от имперския опит на Византия а от опита и традициите на селджукските турци.
Австрийският историк Витек, в труда си публикуван през 1937 година, твърди че Османската държава е била създадена на основата на традициата Газа-война срещу немюсюлманите. В граничните области между Византия и Селджукската държава се създал войнствен народ, навикнал постоянно да воюва със силния си съсед Византия. Под лидерството на религиозни лидери от селджукските градове, стичащите се тук воини започват да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански държави. Това води до бързо разширяване на границите на Османската държава в Битиния и на Балканите.
Прочутият турски историк Халил Иналджък пише през 1980 година следното за основаването на Османската държава. Той подчертава че има отчасти правдивост в тезите на Кьопрюлю и Витек и че трябва да се вземе в предвид мощната вълна през 13 век от преселващи се в Анадола тюркмени и промяната по този начин на демографската структура на полуострова.
Американският историк и антрополог Линднер отбелязва в труда си от 1983 година че важна роля за основаването на Османската държава има светогледът на тюркмените. Той твърди че племенната структура на тюркмените се различава коренно от племенната структура в другите райони по света. Турците заселили областта Битиния не са се изолирали от света посредством кръвно и расово родство, но са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от полза за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са готови да работят за благото на рода. Затова, освен преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени, те са привлекли на своя страна и голяма част от местното население.
От близо двеста години насам учените полагат усилия да установят предпоставките за основаването на Османската държава. Продължават разногласията в научните среди и относно причините за бързия възход на Османската държава. Същевремнно е общо становището че в Османския дворец се е говорело на турски език и че Османската държава е била многорелигиозна, многокултурна и многоетносна държава, подобна на сасанидската, ривската, аббасидската, селджукската и византийската империи. Османските турци са възприемали и прилагали в сферата на законодателството и държавното управление всичко което са считали за рационално и полезно, независимо дали са създадени в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят. Те са създали общи правила и ценности за всички поданици на империята и са вдъхнали в тях увереност в справедливостта на управниците си.
Именно затова за много кратък период от време, малкото Османско бейство се превръща в световната Османска Империя.
В течение на 600 години Османската Империя е властвала справедливо на Балканите и в Анадола, без да разграничава поданиците си по език, раса, религия и етническа принадлежност.
Прочутият британски историк Арнолд Тойнби подчертава че Римската Империя, Османската Империя и Британската Империя са трите най-велики в историята на човечеството държави.