Европейската история и турците 6/2014

В периода на Анадолската селджукска държава или Румелийския султанат, Анадолът изживява един от златните си векове. Но с течение на времето, противоречията между селяните, градското съсловие и тюркменските номадски племена съставляващи държавата, предизвикват социални търкания и проблеми и водят до избухването на бунта Бабаи, който през 1240 година поставя на прага на рухването държавата. След поражението през 1243 година във войната със създаненото от монголите в Персия ханство Илханат, анадолската селчукска държава се превръща във васал на Илханата. Васалната държава се управлява от назначавани от Илханата губернатори. Тежките данъци и репресиите на монголите, намаляват влиянието на централната власт и към края на 13 век и началото на 14 век в Анадола се образуват различни кяжества управлявани от владетели наричани бей, междсу които е и Османското княжество, което става родоначалник на Османската Империя. След смъртта през 1335 година на последния илхански владетел Ебу Саид Бахадър Хан, анадолските емирства, или бейлъци, укрепват и се превръщат в единствени владетели на Анадола.
Първото анадолско княжество възникнало в процеса на разпадане на Иконийския султанат е Караманското княжество, което е управлявано от династията Караманоглуларъ. След това възникват княжеството Инанчоглуларъ в Денизли, Сахибатаоглуларъ в Афьон, Ментешеоглуларъ в Мула, Айдъноглуларъ в Айдън, Каресиоглуларъ в Балъкесир, Гермияноглуларъ в Кайсери, Сарухан в Маниса. В Района на Ъспарта се създава княжеството Хамидоглуларъ, в Анталия възниква княжеството Текелиоглуларъ, в Мараш се създава княжеството Дулкадираглуларъ а в Кастамону се създава княжеството Джандароглуларъ.
През 14 век, напрежението между Европа и източния свят, създало се поради постоянните кръстоносни походи, започва да намалява. Венецианците и генуезците търсят търговски партньори в Анадола за да се възползват от големите търговски възможности които предоставя полуостровът. Те подписват търговски споразумения с турските княжества по западното крайбрежие на Анадола. В периода 1331-1414 година, венецианците подписват 7 търговски и мирни споразумение с княжеството Ментешеоглуларъ. Съперниците на венецианците в морската търговия, генуезците, също подписват редица подобни споразумение с турските княжества. Венецианците се възползват като бази в търговията си с Анадола от островите Родос, Крит, Тенесос и от малките си колонии във Фоча и Енез.
От Анадола венецианските и генуезки търговци изнасят ръчно тъкани килими, памук пшеница, просо и ориз, платове и нишадър, използван в различните индустриални клонове в Европа. Друг търсен износен продукт на Анадола е анадолското ковано сребро. От Европа в Анадола са внасяни основно различни платове и тъкани, вино, стъклени предмети, захар, сапун. Важност в тази търговия придобиват пристанищни градове като Фоча, Измир, Милет, Анталия и Алания. Развити търговски контакти с Европа през този период поддържат и турските княжества в Бурса, Изник и Кютахя.
Турското анадолско княжество което е имало най-развити отношения с Европа е княжеството Айдъноглу, благодарение на дейността на управителя му-Айдъноглу Умур Бей. Той е роден през 1309 година. Поема управлението на княжеството на 18 годишна възраст и умира на 39 годишна възраст. В карткия си период на управление Умур Бей съумява да изгради една много силна военноморска флота и организира чести набези по море до близките острови и до райони в Гърция. Той превзема от генуезците Измир и го присъединява към княжеството си. Участва във войните на Византия със сръбския владетел Стефан Душан и воюва начело на турски войски със сръбски войски на Балканите. Флотата на Умур Бей е наброявала 380 бойни кораба и 20 хиляди пехота. Умур Бей умира след рна получена по време на сражение в околностите на Измир с латински рицари. Умур бей е бил много уважаван и ценен от византийския император Кантакузин. Той е турският княз, или бей, който разрушава погрешното становище че турците не са мореходен народ. За краткя си период на управление Айдъноглу Умур Бей доказва на европейците че Егейско море, Мраморно море и източната част на Средиземно Море са зона на влияние на турците. Затова той е бил нагрден с титлата Гази, и се приема за родоначалник на османската военноморска флота. Преди да излязат на поход, османските морски пехотинци са се клели в победа в името на Гази Умур бей, еничарите са носели шлемове подобни на шлемовете от периода на Умур бей, а османските моряци са с представяли с думите-ние сме синовете на Умур.