Европейската история и турците-11

След смъртта на османския владетел султан Мурад Първи Хюдавендияр, на османския престол сяда синът му Баязид, който получава прозвището Йълдъръм, Светкавицата. По време на 13 годишното си управление султан Баязид Първи, разширява границите на османската държава. Сърбия и Византия, които след битката на Косово поле стават васали на османската държава, изпращат свои военни подразделения за участие във военните походи на султан Байзид Първи. Показателен за нарастването на влиянието на Баязид във византийския дворец е фактът че той играе важна роля при определянето на византийските императори. На срещата състояла се през 1393 година в Серез, присъстват всички васали на Баязид Първи-сръбският крал, българският цар, византийският император и деспотите в Пелопонес. Сред васалите на Баязид е и владетелят на Влашко.

В периода на управление на султан Баязид Първи, границите на османската държава на юг достигат до Пелопонес, на запад до Албания и на Север до река Дунав и тя става съседка на католическа Унгария. Европейските владетели са силно обезпокоени от това бързо разширяване на границите на османската държава и най-после решават да отговорят на воплите на Византия за помощ. Византия отправя вопли за помощ към западните рицари и поради започнатата през 1395 година обсада на Константинопол от войските на Баязид Първи. В Европа започват усилия за сформирането на силна кръстоносна армия. Политическата конюнктура през този период в Западна Европа също е подходяща за реализирането на тази цел, защото започналата през 1337 година Стогодишнва война между Англия и Франция, през 1369 година изживява една кратка мирна пауза. През този период Западна Европа е разединена както в политическо, така и в религиозно отношение. Главата на римокатолическата църква е напуснал Рим и се е настанил в град Авиньон близо до град Марсилия, и затова се намира под силно френско влияние. През 1377 година центърът на римокатолическата църква става отново Рим, но германските държави и Англия обявяват църковна автономност поради силното френско влияние над папата. В християнският свят се появяват няколко религиозни лидери и това разединява християните. Европейпсикет владетели смята че със създаването на кръстоносна армия която ще разгроми османските турци, отново ще може да се установи религиозно единство.

Този кръстоносен поход е първият кръстоносен поход започнал с цел разгрома и изтласкването от Европа специално на османските турци. Кръстоносната армия си поставя за цел и да спаси Унгария от османското давление, да разкъса блокадата на Константинопол и да получи сигурен коридор за достигане до Ерусалим и светите места. Един от главните организатори на този кръстоносен поход е унгарският крал Сигизмунд. На призива положителни отзиви дават и английският владетел Ричърд Втори и френският крал Шарл Шести. С войски се включват и графствата Бургундия, Орлеан и Ланкастър. Войводата на Влашко Мирче също подкрепя кръстоносците. В похода участват и войски на италианските градове държави и на родоските рицари. Ядрото на кръстоносната армия с численост над 100 хиляди души, представляват 60-тте хиляди унгарски войници. В Кръстоносната армия се включват 10 хиляди французи, 6 хиляди германци от графствата Бавария, Саксония, Хесен, Люксембург, хиляда английски войници, 13 хиляди войници от Полша, Бохемия, Италия и Испания и 10 хиляди влашки войници. Кръстоносната армия потегля на път през април 1396 година под ръководството на 24 годишния Жан Безстрашни, граф на Невер и достига пред стените на Будапеща. В това време султан Баязид Първи ръководи обсадата на Константинопол и научава за кръстоносния поход от осведомител от графството Милано, което в силна конкуренция с другите италиански градове държави. Това показва как още през този период западните владетели са се възползвали от османската държава за постигането на лични цели. Султан Баязид Първи вдига обсадата на Константинопол и със светкавична скорост се насочва към град Никопол, който в това време е вече обсаден от кръстоносците. Именно за тези свои пълководчески способни, със светкавична бързина да придвижва войските си, сялтан Баязид получава и прозвището Светкавицата. 80 хилядната османска армия, в която се намират и сръбски отряди, пристига по много неочакван начин пред стените на Никопол. На 26 Септември 1396 година протича сражението при Никопол. Битката започва с атаката на конните рицари срещу османския център. Рицарите са посрещнати от спциално подготвено поле с изострени колове. Устрмът на атаката намалява и рицарите стават лесна цел за османските стрелци с лък и са принудени да се спешат. Останалите без ездачи рицарски коне сеи завръшат в кръстоносния лагер и предизвикват страх и паника. Основните сили на Сигизмунд започват хаотична атака за да помогнат на френските тежки рицари, но се срещат с еничарските корпуси. Започва ожесточена сеч между унгарските полкове и еничарските корпуси. Решителният удар е нанесен от сръбската тежка конница, която напада във фланг унгарската пехота. Започва паническо бягство. В битката при Никопол загиват 30 хиляди османски и много повече кръстоносни войници. Пленени или убити са и много западни благородници, които по-късно са освободени срещу глеми откупи.

Победата в битката при Никопол превръща султан Баязид Светкавицата в един от легендарните герои на мюсюлманския свят, укрепва още повече позициите на османската държава на Балканите и увеличава опасността от османско нашестви за Унгария. Византия от своя страна вече остава сама и води борба на живот и смърт.